Той явно беше потънал в медитация, щом още не беше забелязал появата ѝ. Рун обаче забелязваше всичко. Сетивата му бяха по-остри от нейните, но външно с нищо не показваше, че знае, че тя е тук.
Нима бе толкова изгубен във вярата си?
Изпита мъничко завист към подобна всеотдайност.
В тишината чу тихи думи, прошепнати на латински. Лесно ѝ беше да ги преведе, защото ги бе чувала достатъчно често по време на литургиите в детството ѝ.
— Кръвта на нашия Господ Исус Христос, която бе пролята за теб, запазва тялото и душата ти във вечен живот. Изпий това и помни, че кръвта Христова беше пролята за теб, и бъди благодарен.
Даваше си причастие. За първи път Ерин наистина разбра смисъла зад молитвите. Всичко, което знаеше за Христос, трябваше да бъде преосмислено. Вярванията, които някога бе отхвърлила, се оказваха истина, подкрепени от история, за която дори не беше помисляла, че е възможна.
— Кръвта на нашия Господ Исус Христос те запазва във вечен живот.
Той приближи голям потир до устните си и изрече напевно:
— Кръвта Христова, чашата на спасението.
В пустинята се беше срамувал да пие виното пред нея и Джордан. Ерин се промъкна до вратата и понечи да почука, но се въздържа.
Колкото и да му беше омразно на Рун, че тя и Джордан са го видели уязвим, положението щеше със сигурност да е много по-лошо, ако отец Амвросий го видеше в миг на слабост.
Обърна гръб на свещеника, за да го остави насаме. Седна на пода, обви с ръце коленете си и зачака.
Рун вдигна студената чаша до устните си и вдиша познатите аромати на злато и вино. Тази нощ се нуждаеше от Христовата кръв повече, отколкото от много години насам. Щеше да му помогне да се излекува и да уталожи гнева му. Макар да бе наясно с рисковете, Бернар беше обвързал с него невинната жена и войника. Те бяха приели, без да разбират до какво щеше да доведе това търсене. Дали и той е бил толкова прибързан, когато бе крехък човек?
Срамът го изгаряше. Вината не беше само на Бернар. Действията на Рун бяха довели войника и жената тук. Беше им казал забранени неща. Беше ги спасил, когато трябваше да ги остави да умрат.
Ако се провалеше сега, те щяха да искат да ги беше оставил да намерят бърза смърт в пустинята.
Вдигна за последен път чашата и пи. Дълго и на големи глътки. Течността попари устните и гърлото му. Тя не бе ферментирал гроздов сок, а същността на кръвта на самия Христос, която изгаряше греха, течащ в опетненото му тяло. Остави пресушената чаша, вдигна ръце на височината на раменете си и остави пламъците на Христовия дар да го изгарят, докато довършваше молитвата си. Пара се издигаше от устните му и последните думи се отрониха с мъка от тях. После коленичи, изпълнен единствено със спомена за греха си.
