Мъчеше се да вкара тази промяна в общата ѝ представа за него, като едва чуваше инструкциите на сержанта къде могат да бъдат намерени писмата му и на какъв адрес да изпратят пръстена.
Това променяше всичко. Ако беше сам, действията му можеха да се разглеждат в различна светлина — като нейните собствени. Започна да прехвърля всичките им досегашни контакти и най-сетне стигна до онази целувка в стаята му.
Откри, че докосва с пръсти устните си, събра сили да махне ръката си.
— Извинете, Ваше Високопреосвещенство — разнесе се сприхав глас и накара всички да вдигнат глави. Отец Амвросий вървеше към тях. — Мога ли да разчистя?
Ерин стана, несигурна къде да иде.
— Разбира се, синко — каза благо кардиналът. — Приключихме с вечерята.
В желанието си да си намери работа и да насочи мислите си другаде, Ерин помогна на отец Амвросий да раздигне масата, докато Джордан и кардиналът продължаваха да говорят. Тя забързано последва нервния свещеник с чиниите обратно към стълбите.
Затвори вратата, тъй като искаше да остане за момент насаме с отец Амвросий.
— Бих искала да говоря с отец Корза — рече тя.
Отец Амвросий взе единствения останал грозд в купата и го изяде. Изглеждаше по-спокоен, когато не бе в присъствието на кардинала. Или може би не я смяташе за заплаха за положението си.
— Може да опитате да поговорите с него, но нашият отец Корза не е от общителните.
— Нямам нищо против да рискувам — отвърна тя.
— Добре тогава. — Отец Амвросий се усмихна сковано, сякаш криеше някаква тайна. — Но се смятайте за предупредена.
Тя го последва до изненадващо модерна кухня и остави чиниите в умивалника.
Отец Амвросий взе два месингови свещника от един шкаф, сложи им свещи и ги запали.
— Там, където отиваме, няма осветление — обясни той.
Подаде ѝ единия свещник и се върна на витото стълбище. Спуснаха се надолу, като подминаха килиите, където двамата с Джордан се бяха измили и където се целунаха. Стъпките ѝ се забързаха, когато минаваше покрай това ниво.
Докато слизаха, Ерин се питаше как е най-подходящо да се обърне към Рун. Той беше ужасно ядосан, когато тя и Джордан се съгласиха да участват с него в тьрсенето. Но защо? Каква цена беше платил преди четиристотин години?
Замисли се за възрастта му. Възможно ли беше наистина да е на петстотин години? Това означаваше, че е живял през Ренесанса. Вежливото му поведение и маниери сега изглеждаха по-смислени, но нищо друго нямаше логично обяснение.
Като например — защо в момента слиза по стълбите?
Част от причината беше проста — за да избяга. Нуждаеше се от пространство и време, за да се настрои за новия Джордан.
Но Рун също така знаеше отговори, от които тя се нуждаеше.
От реакцията на свещеника в градината Ерин предположи, че Рун ще бъде по-откровен за опасностите пред тях — или най-малкото по-прям от кардинала. Макар вече да беше взела решение, тя искаше да знае всичко възможно за това дирене. Рун можеше да ѝ даде отговори или пък, по-вероятно, просто щеше да я изгледа с онези негови тъмни очи, без да каже нищо. Все пак трябваше да опита.
Отец Амвросий спря пред друга масивна дървена врата. Помъчи се да я отключи с шперц от връзката, която носеше на колана си. Ръждивата ключалка изглеждаше така, сякаш не е била използвана от години.
Косъмчетата на ръцете ѝ настръхнаха, когато я сполетя неканен страх. Ами ако отец Амвросий възнамеряваше да ѝ направи нещо? Наруга се за глупавата мисъл. Джордан и кардиналът я видяха да излиза с него. Нямаше да посмее да я докосне и с пръст. Въпреки това сърцето ѝ така и не се успокои.
Ключалката най-сетне се предаде. Отец Амвросий с мъка отвори тежката врата и посочи към тъмното помещение.
В другия му край Рун беше коленичил пред нещо като олтар, макар че бе твърде тъмно, за да го види добре. Помещението се осветяваше от една-единствена молитвена свещ, но по-голямата част от светлината ѝ се поглъщаше от аленото стъкло около нея. Мъничкото пламъче разкриваше висок сводест таван и прозорци със стъклописи, които явно гледаха само към скала. Имаше празни дървени пейки, разделени от изтъркана пътека, минаваща през средата.
Дали това не беше параклис на сангвинистите?
Отец Амвросий ѝ даде знак да влезе първа и тя тихо пристъпи напред, но направи само няколко крачки, тъй като не искаше да пречи на молещия се Рун.
Когато вратата се затвори зад нея, течението угаси свещта ѝ. Трябваше да се сети да прикрие пламъчето. Обърна се към отец Амвросий — и откри, че той не е влязъл с нея.
Върна се при вратата и опита дръжката.
Заключено.
Беше затворена сама с Рун.
Спря, несигурна какво да прави. Нямаше да достави удоволствие на отец Амвросий, като заблъска по вратата и замоли да я пусне. Не искаше и да пречи на молитвата на Рун.
