Кървавото евангелие полностью

— Кажи — настоя той. — Може би ще сме в състояние да помогнем.

Кафявите очи на Ерин си останаха отнесени.

— Символите са били от особена важност за Аненербе. Защо на медальона фигурира точно този символ?

Столът на Леополд изскърца.

— Руната Одал означава наследство. Ако е изписана до името на човек или до някой предмет, тя означава собственост.

— Все едно да надпишеш маратонките си — обади се Джордан. Погледна значката със свастиката в центъра на руната. — Значи символът означава, че Аненербе е притежавала нацистите, така ли?

Даваше си сметка, че сигурно се представя като пълен идиот пред учените, но понякога гледната точка на идиота може да се окаже най-полезната.

— По-скоро Аненербе са смятали, че притежават Третия райх — обясни Ерин. — Вярвали са, че са истинските закрилници на арийското наследство.

— Но какво означава това? — попита Рун и се наведе към нея, сякаш се канеше физически да измъкне отговора от Ерин.

Тя се дръпна назад.

— Не съм сигурна, но в края на войната Берлин е бил подложен на бомбардировки. Третият райх се е разпадал. — Говореше бавно, сякаш се мъчеше да си спомни думите на история, която е знаела някога. — Учените от Аненербе би трябвало да знаят, че войната е свършила много преди официалното капитулиране.

Леополд кимна.

— Би трябвало. Но те са мислили във вековна перспектива. За тях настоящето е било бледо и не особено важно. Интересували са се от историята на арийската раса, продължаваща десет хиляди години — и която ще продължава поне още толкова хилядолетия.

— До Четвъртия райх! — със светнали очи каза Ерин. — Тази група е планирана дългосрочно. Искали са да скрият най-важните си предмети до идването на Четвъртия райх.

— Което означава, че би трябвало да ги укрият на място, неизвестно на лидерите на Третия райх — заключи Леополд и се обърна отново към бюрото си. — В такъв случай можем да изключим бункерите, документирани от нацисткото правителство.

Монахът затрака бързо на клавиатурата и половината червени стрелки изчезнаха.

— Това определено помогна — каза Джордан.

— Но въпреки това остават твърде много — изтъкна Ерин и закрачи напред-назад в малкото помещение, опитвайки да се освободи от напрежението и да остане съсредоточена.

Рун не помръдваше, но очите му я следяха непрекъснато.

Ерин посочи към екрана, без да го поглежда.

— Къде биха скрили най-скъпоценните си артефакти, за да са сигурни, че някакви бъдещи арийски учени ще ги открият?

— На Атлантида? — предположи Джордан и завъртя очи. — При русалките?

Тя се плесна по челото.

— Разбира се!

Тримата мъже я погледнаха така, сякаш е полудяла.

— Ерин — меко рече Рун. — Трябва да ти напомня, че нацистите не са знаели къде се намира Атлантида.

Тя отхвърли с пренебрежително махване тази подробност.

— Според легендата Четвъртият райх ще се издигне като Атлантида от морето и ще възвърне първенството на арийската раса. — Тя погледна към Леополд. — Ами ако последните от Аненербе са се опитвали да гарантират това, да принудят пророчеството да се сбъдне?

Рун се размърда до Джордан, сякаш нещо в думите на Ерин го беше смутило.

Тя продължи:

— За да съответства на легендата, може да са скрили най-важните си артефакти близо до вода. Обкръжени от съюзническите войски, последните от Аненербе не са можели да стигнат до морето в края на войната, пък и така или иначе са искали да запазят съкровищата си скрити на родна земя. Затова може да са потърсили следващото най-подходящо място.

— Голям водоем в Германия — тихо промълви Леополд.

— Езеро — уточни Ерин.

Леополд въведе команда и на екрана останаха да светят само десетина червени стрелки, отбелязващи непроучени бункери до езера.

Джордан сви юмрук от възбуда.

Дори Рун беше опасно близко до усмивката.

— Ще извикам сателитни снимки на всяко място — каза Леополд.

След няколко минути големият екран се изпълни с изображения, показващи снимки с дълбочинен радар на всеки предполагаем бункер.

— Mein Gott in Himmel — изруга Леополд, минавайки от вълнение на родния си език.

Всички приближиха екрана. Всички го виждаха.

Очертанията на един от бункерите в долния десен ъгъл бяха точно копие на руната Одал.

И точно този обект не беше просто до езеро.

А се намираше под водата.

Също като Атлантида.

Рун стоеше достатъчно близко до Ерин, за да долови миризмата на простия сапун, който използваше Бернар в апартаментите си в Йерусалим. Дългата ѝ коса остави топла следа във въздуха, когато тя я отметна от лицето си.

Джордан пристъпи помежду им и отново му скри гледката. Рун знаеше, че го прави нарочно. Войникът държеше ръцете си отпуснати отстрани, готов за всичко, в това число и за битка.

Раздразнението пламна в Рун, но той го потисна. Джордан беше прав да налага разстояние между него и младата жена. Ерин Грейнджьр с острия си ум и състрадателно сърце беше наистина много опасна. И Рун трябваше да бъде колкото се може по-далеч от нея.

Насочи вниманието си към брат Леополд и задачата им.

— Тук има ли триада?