Докато Леополд ги водеше нагоре по стълбите, Джордан изостана с нея, докосна китката ѝ и задържа ръката си там.
Наведе се към ухото ѝ и дъхът му погали бузата ѝ.
— Трябва ли да знам нещо за онова, което си казаха преди малко?
Естествено, играта ѝ не го беше заблудила. Беше се досетил, че подслушва. Тя се помъчи да отговори на въпроса му, но умът ѝ беше твърде зает да регистрира близостта му — и как част от нея копнееше и последният сантиметър между тях да се стопи.
Наложи се да повтори наум въпроса му, преди да отговори.
— Нищо съществено. Просто ги запозна със ситуацията.
— Дръж ме в течение — прошепна той.
Тя се взря в очите му, после сведе поглед надолу към устните и си спомни докосването им в Йерусалим.
— Доктор Грейнджьр? — повика Рун от горния край на стълбите. — Сержант Стоун?
Джордан ѝ направи знак да мине пред него.
— Дългът зове.
Доста задъхана — и не само от изкачването, — Ерин забърза към сангвинистите.
Навън нощта бе станала много по-хладна, мъглата също се беше сгъстила. Едва успя да различи очертанията на мерцедеса, с който бяха пристигнали.
Когато заобиколиха колата, Джордан подсвирна с възхищение.
Три черни мотоциклета с червени ауспуси бяха паркирани на сухата трева пред тях. На Ерин не ѝ изглеждаха нещо особено, но Джордан определено бе силно впечатлен.
— „Дукати Стрийтфайтър“ — радостно обясни той. — С магнезиева рамка и като че ли с въглероден заглушител на ауспуха. Чудна работа. Явно не е зле да си папа.
Ерин я мъчеше по-практичен проблем, след като сравни броя на пътниците и броя на превозните средства.
— Кой с кого ще пътува?
Надя пусна тънка усмивка, която почти я превърна в човешко същество.
— За равномерно разпределение на тежестта ще взема сержант Стоун.
Ерин се поколеба. Все още не разбираше напълно ролята на жената сангвинист. Ако Рун е свещеник, дали Надя беше нещо като монахиня, положила същата клетва към църквата? Каквото и да бе положението, погледът, който хвърли на Джордан, беше всичко друго, но не и непорочен.
Джордан явно имаше нещо наум по въпроса и отиде при единия мотор.
— Мога да карам. — По вълнението в гласа му си личеше, че страшно му се иска да яхне машината. — И предпочитам двамата с Ерин да сме заедно.
— Само ще ни забавите — възрази Надя и тъмните ѝ очи проблеснаха развеселено.
Ерин настръхна, но след като бе видяла шофирането на Рун, се бе убедила, че нейните рефлекси или тези на Джордан не могат да се сравняват с рефлексите на сангвинистите.
Джордан май също го разбра, защото въздъхна тежко и отсечено кимна.
Емануел пристъпи и категорично яхна единия мотор, без да каже нито дума. Джордан последва Надя към другия.
— Ще пътувате с мен, доктор Грейнджър — каза Рун и посочи третия мотор.
— Не знам дали...
Без да слуша възраженията ѝ, Рун отиде до мотора и го яхна, развявайки дългото си палто. Обърна се и потупа кожената седалка зад себе си.
— Мисля, че вие казахте „книгата изисква най-доброто от нас“. Това бяха ваши думи, нали?
— Да — призна въпреки желанието си тя и се качи зад него. — Не трябва ли да носим каски?
Надя се разсмя и мотоциклетът ѝ оживя с рев.
Рун се напрегна, когато ръцете на Ерин обвиха кръста му. Дори през кожата усещаше топлината на крайниците ѝ. За момент трябваше да се пребори с желанието да я изблъска с лакът или да я придърпа по-близо до себе си.
Вместо това насочи вниманието си към практичните изисквания на ситуацията.
— Возили ли сте се преди на мотор? — попита, без да откъсва поглед от обвитата в мъгла гора.
— Само веднъж, преди доста време — отвърна тя.
Усещаше с гърба си как сърцето ѝ препуска. Беше по-уплашена, отколкото издаваше гласът ѝ.
— Ще ви пазя — обеща той с надеждата това наистина да се окаже вярно.
Тя кимна зад него, но сърцето ѝ не се успокои.
Джордан вдигна палец, когато Надя даде газ и двигателят ѝ изрева приглушено. Емануел просто запали и полетя напред, без да ги чака.
Надя го последва.
Докато Рун потегляше по-внимателно, ръцете на Ерин се стегнаха на кръста му. Тялото ѝ се плъзна напред и се залепи за неговото. Животинската ѝ топлина потече в гърба му и той едва се сдържа да не притисне тяло в нейното.
Не биваше да позволява нисшите инстинкти да го контролират. Беше свещеник и с Божията помощ щеше да изпълни мисията си. Промърмори кратка молитва и се съсредоточи върху бързо отдалечаващия се стоп на Надя.
Подкара по-бързо — и още по-бързо.
Черните дървета прелитаха от двете му страни. Синият лъч на фара му пронизваше гъстото покривало на мъглата. Не откъсваше поглед от неравния път. Едно погрешно движение и щяха да се разбият.
Пред него Надя и Емануел увеличиха скоростта още повече. Рун не изостана.
Ерин скри лице между лопатките му. Дишането ѝ стана бързо и плитко, сърцето ѝ запърха като на заек.
Все още не беше изпаднала в паника, но малко ѝ оставаше.
Въпреки молитвите и обещанията, тялото му се забърза в отговор на страха ѝ.
Джордан се наведе ниско на завоя. Околните дървета се бяха слели в дълга черна стена с тъмнозелена горна част. Вятърът жилеше очите му. Палтото се развяваше зад него.
