Кръвна песен полностью

— Баща ви смята, че плановете му за мен са мъртви. Напускането на Ордена вече няма да е от никаква стойност за него. Ако последвам заповедта ви, ще действам против неговите желания.

— Аз ще говоря с него. Той се вслушва в съветите ми по повечето въпроси и ще съзре мъдростта в предложението ми. — Тогава Вейлин го забеляза, слаба искрица в очите ѝ. Чувството за нередност се усили, щом осъзна, че е виждал нещо подобно и преди, в очите на сестра Хена, когато се опита да го убие. Не беше точно злонамереност, по-скоро пресметливост, смесена с желание. Но докато сестра Хена бе желала смъртта му, принцесата искаше нещо повече и той се съмняваше, че става дума за радостната перспектива да стане негова жена.

— Оказвате ми голяма чест, ваше височество — каза Вейлин с цялата официалност, която можеше да си докара. — Но сигурен съм, разбирате, че съм обрекъл живота си в служба на Вярата. Аз съм брат от Шестия орден и тази среща е неуместна. Ще съм ви много благодарен, ако ми разрешите да се оттегля.

Тя сведе поглед, с лека крива усмивка на устните.

— Разбира се, братко. Моля те, прости ми за неучтивостта, че те забавих.

Той се поклони и се обърна да си тръгне. Стигна до вратата, преди тя да го спре.

— Имам да свърша много неща, Вейлин. — Тонът ѝ бе лишен от веселие или преструвка, напълно сериозен и искрен. „Истинският ѝ глас“, помисли си той.

Спря се на вратата, без да се обръща. Изчака.

— Това, което имам да направя, щеше да е по-лесно, ако ти си до мен, но така или иначе ще го направя. И няма да търпя никакви препятствия. Повярвай ми, наистина не би ми харесало да сме врагове.

Той хвърли поглед назад към нея.

— Благодаря ви, че ми показахте градината си, ваше височество.

Тя кимна и пак насочи взора си към небето. Освобождаваше го. Най-красивата жена, която бе виждал, окъпана в лунна светлина. Гледката бе наистина пленителна, но той горещо копнееше никога да не я зърва отново.