— Тази война няма да е като никоя друга, която сме виждали — каза аспектът, от устата му излизаше пара. — Ще дадем големи жертви. Много от братята ни няма да се върнат. Разбираш ли това?
Вейлин кимна. Дълго време бе слушал аспекта и откри, че вече не са му останали думи.
— Но ти трябва да се върнеш, Вейлин. Бий се толкова усърдно, колкото е нужно, и убивай колкото се налага. Независимо колко от войниците и братята ти загинат, ти ще се върнеш в това Кралство.
Вейлин кимна пак и аспектът се усмихна. Това бе единственият път, когато Вейлин го бе виждал да се усмихва след онзи първи ден край портата на Дома на ордена преди толкова много години. По някакъв начин това караше аспекта да изглежда стар, кожата покрай очите и тънките му устни се сбръчкваше. По-рано никога не му бе изглеждал стар.
— Понякога толкова ми напомняш за майка си — каза тъжно аспектът, после се обърна и се отдалечи. Високата му фигура се движеше през снега без ни най-малка нестабилност…
Белег дотича на възвишението, като вдигаше облак прах. В устата му висеше заек. Големите зайци, изглежда, се множаха обилно в полупустинните земи и Кралската гвардия също като Белег бързо се възползва от лесния дивеч. Робската хрътка пусна заека в краката на Вейлин и нададе късия си дрезгав лай.
— Благодаря ти, гламаво псе. — Вейлин го почеса по врата. — Можеш ти да го изядеш. — Вдигна заека и го хвърли надолу по хълма, а Белег се втурна след него с радостен лай.
— Обикновено го оставяш, когато тръгваме на кампания — каза Френтис, като седна и отпуши манерката си.
— Помислих, че ще се зарадва на нови ловни полета.
— Значи това е бил синът на императора, така ли? — попита Френтис. — Мъжът в бялата броня.
— Избраният му наследник. Изглежда, императорът избира наследника си измежду своите поданици.
Френтис се намръщи.
— Защо пък ще го избира?
— Мисля, че е свързано с боговете им.
— Бих предположил, че ще избере някой, който се бие по-добре. Тъпото копеле не можеше даже да седи на коня като хората. — Въпреки несериозния тон на по-младия си брат Вейлин усещаше загрижеността му. — Всъщност изобщо нямаше работа там.
— Не се тревожи за мен, братко. — Ухили се на Френтис. — Сърцето ми не е толкова натежало.
Френтис кимна и обърна очи към обширната пустиня, проснала се на юг.
— Не съм съвсем сигурен защо кралят иска толкова отчаяно тази земя. Тук има само пясък и храсталаци. Не съм виждал дърво, откакто слязохме на сушата.
— Дойдохме да търсим онова, което ни принадлежи по право според един стар договор, и да отмъстим за злините, причинени ни от Империята на Отричащите.
— Да, чудех се за това. Знаеш ли, единствените алпиранци, които съм виждал някога, бяха моряци и търговци около пристанището. Обличаха се странно, но не ми изглеждаха по-различни от всички други моряци и търговци — гонеха курвите и гледаха да докопат някоя пара̀, както правят хората като тях, но ми се виждаха по-учтиви от повечето. Не си спомням някое от другарчетата ми на улицата да е било отвлечено и измъчвано с Мрачни ритуали, освен мен, разбира се, но Едноокия не беше алпиранец.
— Да не подлагаш на съмнение кралската дума, братко?
Ръцете на Френтис се размърдаха под плаща му: без съмнение отново опипваха мрежата от белези.
— И неговата, и на всеки друг, ако реша, че се налага.
Вейлин се засмя.
— Добре, продължавай в същия дух.
— Милорд! — извика един от разузнавачите и посочи към източния хоризонт.
Вейлин отиде от другата страна на възвишението и се взря в далечината. Видя леко блещукане в маранята, издигаща се от нажежените пясъци.
— Какво е?
— Аз го виждам. — Френтис бе вдигнал далекогледа — скъпа вещ от медни тръби, с калъф от кожа на акула. Вейлин смяташе, че е по-добре да не пита откъде го е взел, макар че си спомняше, че капитанът на мелденейската галера, която ги докара до тези брегове, имаше подобен инструмент. Също като при Баркус, крадливите инстинкти на Френтис така и не бяха отшумели напълно.
— Колко са?
— Не ме бива в преценките, братко, както добре знаеш. Но да ме шибат отзад, ако не са поне колкото нас и още една трета отгоре.
— Знам, че знаеш къде е. — Погледът на Военачалника бе потъмнял от безгранична враждебност.
