— Благодарен съм за отзивчивостта ви. — Принц Малциус се обърна към войниците. — Занесете ранените в кралския павилион. Ще получат грижите на лечителя на негово величество. Лорд-маршале, чувам, че до западната порта има пиянски бой, който се нуждае от вниманието ви. Нека не ви задържам повече.
Ал Хестиан се поклони и яхна коня си. Когато мина покрай Вейлин и другарите му, на лицето му бе изписано обещание за бъдеща отплата.
— Направете път! — извика той, размаха камшик към тълпата и препусна напред.
— Върнете брат си в Ордена — каза Малциус. — Разкажете на аспекта какво се случи тук, иначе ще го научи от другаде.
— Разбира се, ваше височество — увери го Вейлин и се поклони максимално ниско.
На стотина крачки встрани се разнесе монотонно барабанене, което се засилваше. Вейлин виждаше копията, които, се извисяваха над тълпата — движеха се в ритъм с барабана и приближаваха бесилката.
— Отнесете го! — заповяда принцът. — Дори в безсъзнание не бива да е тук.
Докато си пробиваха път през мълчаливата тълпа — Вейлин и Кейнис носеха Норта, а Дентос и Баркус отваряха път, — барабаните замлъкнаха. Тишината беше толкова плътна, че Вейлин усещаше как очакването го натиска към земята. Чу се далечно изтракване, след което избухнаха овации, хиляди юмруци се вдигнаха нагоре, а по лицата на хората се изписа маниакална радост.
Кейнис гледаше ликуващата тълпа с открито отвращение. Вейлин не чу думата, но по устните му прочете ясно какво казва:
— Боклуци.
Щом се върнаха в цитаделата, оставиха Норта под грижите на инструкторите. Сдържаните погледи на другите момчета и намръщените изражения на учителите показваха, че мълвата за приключенията им ги е изпреварила.
— Ще се погрижим за него — каза инструктор Чекрил и вдигна Норта с лекота с мускулестите си ръце. — Вие отидете в стаята си. Няма да излизате, докато не ви извикат. И няма да говорите с никого.
Инструктор Хоунлин ги съпроводи до северната кула, за да се увери, че инструкциите са спазени. Обичайната музикална страст на обгорения мъж бе потисната от обстоятелствата. Когато влязоха в стаята, той затвори вратата, но Вейлин беше сигурен, че стои отвън. „Дали сме затворници?“
Оставиха екипировката си и зачакаха.
— Купи ли ми ботуши? — обърна се Вейлин към Кейнис.
— Съжалявам, не остана време.
Вейлин сви рамене. Тишината продължи.
— Баркус за малко да опъне една пачавра зад бирената шатра — изцепи се Дентос. На него тишината винаги му действаше най-потискащо. — Че и беше сочна. Цици като пъпеши. Нали, братко?
Баркус го изгледа жлъчно от другия край на стаята.
— Млъкни.
Последва нова тишина.
— Нали знаеш, че ще ти дадат монетите и ще те отпратят? — каза Вейлин на Баркус. Понякога пред портите се появяваха момичета от Варинсхолд и околните села, с подути кореми или пищящи дечица. Виновният брат минаваше бърза венчавка, проведена от аспекта, и получаваше монетите, плюс две допълнителни — една за майката и една за детето. Странно, но някои момчета изглеждаха щастливи да напуснат при такива обстоятелства. Други протестираха, че са невинни, но трябваше да се подложат на проверка от Втория орден, която да докаже истината.
— Не съм направил нищо — озъби се Баркус.
— Беше си натикал езика до сливиците ѝ — засмя се Дентос.
— Просто бях ударил няколко бири. Освен това Кейнис получаваше цялото внимание.
Вейлин се обърна и видя, че бузите на приятеля му почервеняват.
— Сериозно?
— Здравата го бяха налазили. „О, какъв е хубавичък!“
Вейлин сдържа смеха си, а Кейнис продължи да червенее.
— Сигурен съм, че се е съпротивлявал мъжествено.
— Не знам — подсмихна се Дентос. — Още малко и след девет месеца щяхме да си имаме цял взвод красиви копеленца. Добре че някакъв пияница се развика за бой между Ястребите и Ордена.
Споменаването на схватката отново предизвика тишина. Следващият, който я наруши, бе Баркус.
— Нали не вярвате, че ще го убият?
Вече се смрачаваше, когато вратата се отвори и се появи инструктор Солис, страшно ядосан.
— Сорна — изръмжа той. — Идваш с мен. Останалите — хапнете в кухнята и после лягайте.
Вейлин изпита нетърпим порив да попита за Норта, но буреносният поглед на Солис го спря. Момчето го последва по стълбите и през двора, към западната стена. Очакваше пръчката всеки миг да се стовари отгоре му. Вместо обаче да отидат в покоите на аспекта тръгнаха към лечебницата, където инструктор Хентал се грижеше за Норта. Момчето лежеше на легло, с отпуснато лице, а полупритворените му очи бяха мътни и разфокусирани. Вейлин бе виждал подобен поглед и преди, при тежко ранените, получаващи упойка, която отнемаше болката, но ги откъсваше от света.
— Червен цвят и сенчец — обясни инструктор Хентал, когато влязоха. — Когато се свести, започна да буйства. Успя да перне аспекта неприятно преди да го укротим.
Вейлин се приближи до леглото с натежало сърце. „Изглежда толкова слаб…“
— Ще се оправи ли, учителю? — попита той.
— И преди сме виждали буйстващи. Обикновено се получава при стрес след сражения. Скоро ще заспи. Като се събуди, ще е неспокоен, но ще се оправи.
Вейлин се обърна към Солис.
— Аспектът произнесе ли присъда, учителю?
