Кръвна песен полностью

Белег пусна топката в краката на Вейлин и подуши ботушите на Кейнис, който го потупа предпазливо по главата: също като останалите така и не бе загубил първичния си страх от кучето.

— Норта още ли спи? — попита Кейнис.

Вейлин поклати глава. Не искаше да говори за Норта. Сълзите му бяха оставили в гърдите му тежест, която не искаше да се разсее.

— През следващите месеци ще е тежко — въздъхна Кейнис.

— Че не е ли винаги тежко? — Вейлин метна топката към реката и Белег се понесе след нея с радостен лай. — Съжалявам, че не успя да видиш краля.

— Но видях принца. Това е достатъчно. Ще стане велик човек.

Вейлин го изгледа и видя обичайния блясък в очите му. Винаги изпитваше неудобство от сляпата възхита към краля, демонстрирана от приятеля му.

— Той… наистина е впечатляващ. Сигурен съм, че един ден ще стане страхотен крал.

— Да, ще ни поведе към слава.

— Слава ли, братко?

— Разбира се. Кралят е амбициозен. Иска да направи Кралството велико, поне колкото Алпиранската империя. Ще има битки, Вейлин. Величествени славни битки. И ние ще участваме в тях.

„Войната е кръв и лайна… няма никаква чест в нея.“ Думите на Макрил. Вейлин знаеше, че те не значат нищо за Кейнис. Той беше начетен и плашещо интелигентен, но също така и идеалист. В главата му имаше хиляди легенди и той сякаш вярваше на всичките до една. Герои, злодеи, принцеси за спасяване, чудовища и магически мечове. Всичко това живееше в главата му, жизнено и истинско, като собствените му спомени.

— Мисля, че имаме различни разбирания за славата, братко — каза Вейлин, докато Белег тичаше обратно с топката в уста.

Изчакаха още час, но момчето не се появи.

— Сигурно е продал ножовете — реши Кейнис, след като Вейлин му разказа историята. — Напил се е с грог и дреме в някоя канавка или ги е проиграл. Едва ли ще го видиш отново.

Тръгнаха към конюшните, като Вейлин продължи да хвърля топката на кучето.

— Предпочитам да вярвам, че е похарчил парите за обувки — каза и хвърли поглед назад към портата.