— Заради инфекцията, аспект. Отчупеното острие може да накара раната да забере. Също така може да е заседнало близо до кръвоносен съд или важен орган.
— Много добре, братко. — Тя се наведе над младежа, разтвори краищата на раната с лявата си ръка и бръкна с дясната. Писъкът на пострадалия ги оглуши въпреки кожения каиш. Аспект Елера се дръпна леко и изгледа едрите братя, които го притискаха към масата. — Трябва да го държите здраво, братя.
Младежът започна да се мята и освободи едната си ръка. Главата му се удряше в масата, а трескавите му ритници едва не уцелиха аспекта и тя отстъпи.
Вейлин се приближи до масата, сложи длан на устата на ранения, натисна главата му назад, наведе се и го погледна в очите.
— Болката е пламък. — Очите на младежа се изпълниха със страх. — Съсредоточи се. Болката е пламък в твоето съзнание. Виж го! — Дъхът на мъжа пареше на дланта му, но буйството бе спряло. — Пламъкът се смалява. Свива се. Още е ярък, но е малък. Виждаш ли го? — Вейлин се наведе още повече. — Виждаш ли го?
Кимването на младежа бе едва забележимо.
— Съсредоточи се върху него. Дръж го малък.
Продължи да го държи, да му говори и да го гледа в очите, докато аспект Елера обработваше раната. Младежът скимтеше и очите му се подбелваха, но Вейлин успя да го удържи, докато не се чу издрънчаване — падането на парче метал в тавичка — и гласът на Елера:
— Сестра Шерин, игла и конец, ако обичаш.
— Инструктор Солис ви е обучил добре.
Бяха в стаята на аспект Елера, която бе по-претъпкана с книги и от покоите на аспект Арлин. Но докато стаята на аспекта на Шестия орден имаше леко разхвърлян вид, тази беше добре подредена и надлежно почистена. Стените бяха покрити със застъпващи се диаграми и рисунки, почти неприлични изображения на тела, лишени от кожа, някои дори от мускули. Очите на Вейлин постоянно се спираха на таблото зад бюрото ѝ: мъж, разпорен от слабините до врата, с отворена рана, която показваше прецизно изрисуваните вътрешни ордени.
— Аспект? — попита той, като откъсна поглед от таблото.
— Техниката за контрол на болката, която използва — обясни тя. — Солис винаги е бил най-добрият ми ученик.
— Ученик?
— Да. Служихме заедно на североизточната граница, преди доста години. В спокойните дни учех братята от Шестия орден на релаксиране и техники за контрол на болката. Просто начин да си запълним времето. Брат Солис винаги внимаваше най-много.
„Познават се и са служили заедно.“ Идеята, че дори са разговаряли, му се струваше невероятна, но аспектът нямаше да лъже.
— Благодарен съм за мъдростта на инструктор Солис. — Това май беше най-безопасният отговор.
Очите му отново се стрелнаха към рисунката и тя се обърна през рамо.
— Забележително творение, нали? Дар от инструктор Бенрил Лениал от Третия орден. Изкара тук една седмица, рисуваше болните и Покойните. Казваше, че иска да направи картина, която да улови страданието на душата. Подготвителна работа по възпоменателната фреска за Червената ръка. Ние с радост му предоставихме достъп, а накрая той ни подари скиците. Използвам ги, за да уча послушниците на тайните на тялото. Илюстрациите в по-старите ни книги не са толкова подробни.
Погледна го в очите.
— Справи се добре тази сутрин. Смятам, че другите братя и сестри научиха много от примера ти. Гледането на кръв не ти ли влияе? Не ти ли прилошава?
Тя шегуваше ли се?
— Свикнал съм на кръв, аспект.
Погледът ѝ се замъгли за миг, после обичайната ѝ усмивка се върна.
— Не мога да ти опиша колко съм щастлива, че си пораснал и съчувствието не е изчезнало от душата ти. Но трябва да попитам: защо си тук?
Не можеше да излъже, не и нея.
— Мисля, че може да имате отговори на въпросите ми.
— И какви са тези въпроси?
Нямаше смисъл да шикалкави.
— Кога баща ми е заченал копеле? Защо ме пратиха в Шестия орден? Защо се опитаха да ме убият по време на Изпитанието на прехода?
Тя затвори очи и задиша равномерно. Лицето ѝ беше безизразно. Остана така няколко минути и Вейлин се чудеше дали ще проговори отново. След това видя сълзата, стичаща се по бузата ѝ. „Техники за контрол на болката.“
Тя отвори очи и срещна погледа му.
— Съжалявам, но не мога да отговоря на въпросите ти. Уверявам те, че си добре дошъл тук. Вярвам, че ще научиш много. Моля те, яви се при сестра Шерин в западното крило.
Сестра Шерин беше младата жена, която асистираше на аспекта в стаята с плочките. Откри я да превързва кръста на един ранен мъж в коридора на западното крило. Кожата на човека имаше сивкав оттенък и бе запотена, но дишането му бе равномерно и той сякаш не изпитваше видима болка.
— Ще живее ли? — попита Вейлин.
— Вероятно. — Сестра Шерин върза бинта на възел и си изми ръцете. — Но службата в този орден ни учи, че смъртта често опровергава предположенията ни. Вземи тези. — Тя кимна към окървавените дрехи в ъгъла. — Трябва да се почистят. Ще има нужда от дрехи, когато го изпишем. Перачницата е в южното крило.
— Перачница?
