— Хората често идват в Ордена по-късно — обясни инструктор Харин. — Аз се присъединих на трийсет и две. Преди това бях в Кралската гвардия. Трийсети пехотен полк, Кървавите глигани. Несъмнено си чувал за тях.
— Много са прочути, учителю — излъга Вейлин, който не беше чувал за подобен полк. — А сестра Шерин откога е тук?
— Още от дете. Работеше в кухните. Започна обучение, като стана на четиринайсет. Това е възрастта, на която приемаме ученици. Не сме като вашия орден, а?
— Това е едно от многото различия, учителю.
Харин се засмя сърдечно и отхапа от пилешкото бутче, което държеше. Храната в Петия беше като в Шестия, но бе по-малко. Вейлин се засрами, когато започна да набива с обичайната бързина и предизвика озадачени погледи у останалите на масата.
— В Шестия трябва да се храниш бързо — обясни той. — Ако се мотаеш, всичко ще свърши.
— Чувала съм, че ви карат да гладувате за наказание — каза сестра Хена, закръгленото момиче, с което се бе запознал в перачницата. Тя задаваше повече въпроси от останалите и всеки път като вдигнеше поглед, Вейлин виждаше, че го наблюдава.
— Инструкторите имат по-практични методи за наказание от гладуването, сестро.
— Кога ви карат да се сражавате до смърт? — попита слабият мъж, Инис. Въпросът бе зададен с толкова искрено любопитство, че Вейлин не можеше да се обиди.
— Изпитанието на меча е на седмата година. То е последно.
— Трябва да се биете помежду си до смърт? — Сестра Хена беше смаяна.
Вейлин поклати глава.
— Не. Всеки се изправя срещу трима осъдени престъпници. Убийци, разбойници и така нататък. Ако ни победят, се смятат за невинни, защото Покойните не искат да ги приемат в Отвъдното. Ако ги победим, сме годни да носим меч в служба на Ордена.
— Брутално, но простичко — изкоментира инструктор Харин, после се оригна и се потупа по корема. — Методите на Шестия орден може да ви се струват жестоки, деца, но не забравяйте, че той стои между Вярата и тези, които искат да я унищожат. В миналото братята са се сражавали за нашата безопасност. Ако не са те, ние няма да можем да полагаме грижи за вярващите. Помислете над това.
Около масата се разнесе одобрително мърморене и разговорът продължи в друга посока. Грижите на Петия орден се въртяха около бинтове, билки, различни болести и вечно присъстващата тема за инфекцията. Вейлин се зачуди дали не трябва да е по-притеснен от обсъждането на Изпитанието на меча, но откри, че му носи само смътно безпокойство. Знаеше, че това предстои, още от първите дни в Ордена. Събитието се провеждаше ежегодно, пред голяма част от населението на града. На новаците не беше позволено да ходят, но той бе чувал множество истории за злочести братя, чиито умения им изневерили в последното изпитание. В сравнение с нещата, които вече бе преживял, това изглеждаше като само една от многобройните опасности, които предстояха. Може би това бе смисълът на изпитанията. Да ги направят безразлични към опасността и те да приемат страха за нормална част от живота си.
— Вие имате ли изпитания? — обърна се той към инструктор Харин.
— Не, момчето ми. Тук няма изпитания. Послушниците прекарват пет години тук и се обучават. Мнозина си тръгват, или ги отпращат, но тези, които останат, се научават да лекуват и получават позиции според уменията си. Аз изкарах двайсет години в столицата на Кумбраел и се грижех за малката общност вярващи. Братко, трудно е да се живее сред тези, които отричат Вярата.
— Според кралския указ кумбраелците са наши братя в Кралството, стига да пазят вярванията си в своите земи.
— Ба! — възрази инструктор Харин. — Кумбраел може да е завладян от кралския меч, но винаги се стреми да разпространи ереста си. Много пъти са ме посещавали техни духовници, за да ме обърнат в тяхната вяра. Дори в този момент те пръскат ереста сред вярващите извън техните граници. Боя се, че през следващите години и моят, и твоят орден ще имат много работа в Кумбраел. — Той поклати тъжно глава. — Жалко. Войната винаги е била ужасно нещо.
Дадоха му килия в южното крило, в която имаше само легло и един стол. Той се съблече бързо и легна, наслаждавайки се на непривичния лукс на чисти чаршафи. Въпреки тях сънят не идваше. Приказките на инструктор Харин за Кумбраел го бяха обезпокоили. „Войната винаги е била ужасно нещо.“ Въпреки това в очите на инструктора сякаш се четеше нетърпение войната да се стовари върху еретическата област.
Студенината на сестра Шерин беше друга причина за безпокойство. Тя очевидно не искаше да се занимава с него, което го тормозеше, и нямаше никакво уважение към Шестия орден, което не беше проблем. Вейлин реши да се постарае повече и да спечели доверието ѝ. Щеше да изпълнява задачите без оплаквания и възражения, защото подозираше, че това е единственият начин.
Най-сериозната причина да не заспи бе отказът на аспект Елера да отговори на въпросите му. Беше толкова сигурен, че тя ще даде отговорите, за които копнееше, и въобще не си представяше, че е възможно да откаже. „Тя знае. Но защо не иска да ми каже?“
