Времето минава. Музиката вече е заглушила телевизора и аз започвам да се чувствам добре. Всичките ми неприятности бавно се изплъзват надалеч. Джейми. Ще му се обадя веднага щом изляза от тук. Онова, което е помежду ни, е твърде силно и твърде красиво, за да му позволим да се изплъзне. Дори наистина да се оженят, това не означава, че ще го изгубя. Джейми не ми се струва човек, който ще зареже приятелите си заради една жена, дори и тя да е Ан Мари. Досега да го беше направил. По дяволите, аз съм му почти роднина. Аз съм като дъщеря на господин и на госпожа Кийли и нищо не може да промени това. Няма да го допусна. Ще му се обадя веднага щом изляза оттук, ще му кажа колко се радвам за него, колко много го обичам. Ще го направя, ще го направя. Ще му кажа, че някоя вечер дори ще изведа кучката да празнуваме. Ааа, това ме кара да се чувствам великолепно — великолепно! Представям си лицето му в този момент — цялото сбръчкано от щастие и от облекчение, че двете най-важни жени в живота му ще се разбират. Обаче след това веднага ще се разтревожи, защото ще се притесни, че Ан Мари ще се опита да се измъкне, да измисли някакво извинение, че няма да иска да дойде. Той така отчаяно иска двете с нея да се разбираме. Мамка му, ще го направя заради него. Ще заведа тази жалка повлекана в града. Но засега просто ще си седя и ще се наслаждавам на провлечения успокоителен глас на Ван.
Когато съобщаваме новината на Шон, той се държи както обикновено — все едно му казвам, че съм спечелил награда от картичка с лента, дето се изтрива. Обаче след това освобождава Ан Мари до края на деня, а после се хваща за телефона и ни запазва маса в онова френско заведение на Ларк Лейн. Казва на човека от другата страна на линията, който явно е приятел на Лиъм, че трябва да ни поднесат от най-хубавото си шампанско и че той лично щял да мине през седмицата, за да плати сметката. Освен това ни казва, че ще ни купи билети за първа класа до скапаното Мексико. Отначало отказвам да приема каквото и да е. Не ме разбирайте погрешно, онова, което се опитва да направи, е чудесно, ама в крайна сметка мъжът си има гордост, нали така? Обаче тогава улавям погледа, който Ан Мари се опитва да скрие — разочарование, но всъщност и срам. Срамува се от себе си, задето се чувства по този начин. А после пък аз се чувствам като пълен нещастник. Чувствам се като скапаняк, задето за малко щях да позволя на глупавата си гордост да й попречи да получи нещо, което наистина, ама наистина иска. Приемам предложението с натежало сърце.
Френското местенце на Ларк Лейн е адски готино. Всъщност е толкова хубаво, че дори си позволявам да се зарадвам, че съм тук на разноски на Шон. Интимно и уютно е, а персоналът те кара да се чувстваш добре дошъл и е много по-приятно, отколкото онази нощ на Хоуп Стрийт 60. Искам да кажа, че онова си беше лудница и към края на вечерта Мили съвсем се отряза, а и аз самият не бях олицетворение на трезвеността. Обаче така става с малката Мили — с нея не можеш да прекараш приятно. Всичко с това момиче трябва да бъде страшно напрегнато. Ох, чувствам се зле сега, като казвам това за нея. Само че край с тия работи, сега съм с Ан Мари — приятно е.
Тя поръчва мешана салата за начало — никакви подправки, адски внимава за фигурата си — и пълнени патладжани за основно. Аз избирам френска лучена супа и телешко, обаче сервитьорката ни казва, че се е наложило да свалят телешкото от менюто, защото защитниците на животните им създавали големи неприятности. Опитвам се да се престоря на леко разочарован, обаче всъщност вътрешно се радвам. Това ми дава основание да си поръчам една хубава пържола! Ан Мари отчаяно вдига очи нагоре и клати глава. Тя винаги ми натяква да опитам нещо различно, когато се храним навън. Гледа на моята неизменна лоялност към добрия стар стек като на нещо изключително срамно, което издава произхода ми. Е, първо на първо, аз нямам нищо против произхода си — той е такъв, какъвто е. И второ, винаги й повтарям какво казва Мили — че напоследък съм се променил. Риба и чипс, наденички с картофено пюре, всякакви сладкиши и какво ли още не — такава е модата по най-добрите заведения. Очаквам да пусне някоя острота по адрес на Мили, само че тя свежда поглед, докосва годежния си пръстен и ме удостоява с онзи божествен поглед.
— Какво ще кажеш да отида с момичетата в Лондон за едно женско парти? — пита ме тя малко притеснено. Между другото, това й е останало от последния й приятел. Никъде не я е пускал мръсникът. Гаден ревнивец — знаете ги тия. Казвал й какво да облича, с кого може и с кого не може да се среща и всякакви такива простотии, и според мен тя още не е свикнала с факта, че аз не съм такъв. Аз мисля, че ако обичаш някого, трябва да искаш да е щастлив, дори и това да означава той да ходи на големи луди купони с приятелите си. Аз нямам време за тия глупости с ревността. Не съм от типовете, дето държат птиченцата си под ключ и други подобни.
