Освен това имаше и момичета. Това просто стана от само себе си. Не беше предшествано от никакъв бурен път на откриване на себе си, от никакво травмиращо решение или жертва, от никакво интроспективно анализиране на въпроса. Нищо такова. Просто се случи. Случи се през нощта, когато мама си тръгна, през нощта, когато избягах у семейство Кийли — само че времето няма значение, абсолютно никакво значение. Просто това беше нощта, в която случайно се натъкнах на две момичета, които се опипваха в едно порносписание. Разбира се, сексолозите биха казали, че винаги има някакъв латентен биологически копнеж, който чака да бъде разбуден, а порнографията е просто катализатор. Може и така да е, обаче аз знам само, че докато не извадих онова списание изпод леглото на Джейми и докато не стигнах до двайсета страница, нямах абсолютно никакви предпочитания към жени. Кой знае, ако не бях спряла погледа си на Лара и на Дон, може би щях да пропусна момента на подобно осъзнаване и да се развия като здрава и съвсем нормална хетеросексуална жена. Може би сега щях да съм се гушнала в кревата до някой младеж, който прилича на Пол Нюман, щях да сърбам какао и двамата заедно да пушим цигара марихуана. И да планираме изтощителни лениви уикенди заедно.
На сутринта, след като Джейми и Били тръгнаха на работа, направих нещо, което никога не съм правила — претърсих стаята им. Под леглото на Джейми намерих една кутия и светът се отвори широко пред очите ми.
Прегледах съдържанието на кутията пренебрежително, по-скоро развеселена, отколкото възбудена, и намерих вътре един брой от „Клъб Интърнешънъл“. На корицата имаше някаква пачавра с огромни цици, които напираха изпод камизолка с детски номер. Изражението на лицето й казваше „използвай ме“. Заключих вратата и отгърнах страницата. Първите няколко снимки предизвикаха кикот. Някаква червенокоса мадама с майчински вид и с постно лице, която лежеше разкрачена на пода на кухнята, а на лицето й имаше широка идиотска усмивка; после едно китайско девойче с високи ботуши и каубойска шапка, а след това страница след страница — кльощави и безцветни манекенки с глупави гримаси. Жегна ме разочарование, което бързо отшумя и на негово място дойде тъпата болка на облекчението. Пътешествието ми в тайнственото алтер его на мъжката сексуалност се сведе до няколко комични жени с невзрачни лица, които излагаха на показ достъпността си, все едно животът им зависеше от това. Това ли представляваше порнографията? Момчешкият кръг, който бе дръзнал да ме изключи. До това ли се свеждаше всичко? Това ли бяха момичетата, които едновременно бях боготворила и от които се бях страхувала? Изсмях се високо и разлистих няколко страници, чудейки се какво удоволствие може да изпитва Джейми от всичко това.
Тогава се натъкнах на Лара и на Дон. И всичко се промени.
Дон беше стройна и имаше котешки очи, изразени скули и стегнато тяло като на източноевропейска проститутка. Лара беше с червена коса и бледо лице, а непокорна армия от лунички в основата на носа й й придаваше нагъл вид. Гърдите й бяха млади и стегнати, но зърната й стърчаха грубо и буйно, както може да ги накара да щръкнат само лакомо бебе. Тя беше осемнайсетгодишна студентка по мода от Хъл „която организира лесбийски оргии с приятелките си и може да направи каквото и да е, ако попадне на подходящото момиче…“.
Дон допря пистолет до цепката ми, а Лара дръпна спусъка.
Цели шест страници бяха посветени на тях двете — чукаха се в дневна, която може да бъде обитавана единствено от студенти. Мастурбирах на пода и когато свърших, имах чувството, че всичките ми мускули там долу са напълно изтощени.
