Хващам Джейми за ръка и двамата си пробиваме път до бара. Тук е ужасно горещо. Свалям якето си и го премятам през рамото на Джейми, след това се облягам на бара, изпъчвам гърди и издувам устни малко високомерно, обаче не съвсем недостъпно. Сервират ми след броени секунди. Младо момиче със сърцевидно лице и с румено лице. Никакви цици. Буквално като две пъпки от комар, които напират някой да ги забележи под бяла блузка от ликра. Привличат ме по същия перверзен начин, както ме привличат обезобразените лица на жертви на изгаряния, и установявам, че просто ми е невъзможно да спра очите си да се плъзгат надолу от брадичката й. Не мога да се спра. Как изглеждат — наистина? Как бих реагирала на голото й тяло, ако я забърша на улицата и я заведа в хотелска стая? Дали ще се отвратя, или ще се възбудя? Ще я накарам ли да не си сваля сутиена, или ще изследвам безформените й цици? Дали ще избръсна путката й и ще я преоткрия като моето маце? Обаче дори през измамната леща на алкохолното опиянение разбирам, че никога не бих я харесала — дори и да беше най-голямата мръсница на света. Кожата около очите и устните й се е протъркала с десетилетие преждевременно, а бедрата й са твърде широки, за да предизвикат фантазиите на която и да е ученичка. Тя изглежда просто като обикновено деветнайсетгодишно момиче, чиито гърди са пропуснали пубертета. Скапано. Поръчвам три коктейла с водка и я удостоявам с утешителна усмивка. Тя ми отвръща с безизразно лице, така че сгъвам ръце, притискам гърдите си една към друга във внушителна цепка и приемам напитките с враждебно изражение. Подавам едната чаша на Джейми и той ме пита защо съм купила само три. Отвръщам му, че Кев и Мали могат и сами да си плащат питиетата. Цяла вечер изобщо не са се бръкнали. Знам, че са доста притеснени, обаче ако нямат пари, не трябва да излизат — и точка. Свети Джейми обаче не е забелязал нищичко, разбира се. Плъзва се край мен и се напъхва между двама души на бара. Твърде шумно е, за да споря, затова в знак на безмълвен протест пресушавам останалите при мен две питиета, шумно тръшвам празните чаши на бара, след това грабвам третата от ръката му и я изливам в гърлото си.
Нужни са няколко секунди, за да ме хване, и тогава изведнъж ме разтърсва яростен пристъп на сухо гадене. Направо не мога да си поема въздух. Вътрешностите ми се надигат ужасно. Вдигам ръка към устата си, за да не повърна, и се съсредоточавам върху дишането си — вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам. Адска работа. Боли.
Кльощаво същество с ококорени очи ми мята съчувствен поглед. Откъсвам се от циците й и се предавам на едно ужасно оригване, при което към носа ми изригват киселина и водка. Коремът ми се свива спазматично, запокитва ме напред и ръката ми отново се стрелва към устата.
Съсредоточи се. Цялата работа е в съсредоточаването. Ако не мислиш, че ще повърнеш, няма да повърнеш.
Мисля си за татко.
Как чете студентски работи на кухненската маса.
Как дреме пред телевизора.
Татко.
Образите са неясни като зле проявен негатив. Главата ми за момент се изпразва след спазъма в корема, но след това вътре нахлуват други мисли.
Мама. Реше косата си.
Татко и онова момиче, правят секс. Просто не мога да устоя на образа. Опитвам се да го изтласкам назад, но той се връща, ясен и здраво заседнал. Тя има малки розови зърна и грозни кафяви бенки на корема. Тънка ивичка мъх минава между пъпа към слабините й. Мирише на „Гучи“.
Мирише на мама.
Татко е отгоре, блъска бясно, а лицето му е разкривено и зачервено. Образът се отдръпва назад, така че телата им заемат едва една трета от рамката и се показват някои от детайлите от фона. Чукат се на пода. На пода на спалнята ми. А на нощното шкафче зад тях има снимка на мама. Красива и усмихната. След това образът се размазва и избледнява като зле монтиран филм и се появява нова празнина, която се изпълва с познат глас и с изненадата от човешко докосване. Ръката на Джейми е на рамото ми. Гледа ме право в очите.
— Мили, добре ли си, бейби?
Кимвам изнурено.
— Изглеждаш така, все едно ей сега ще повърнеш.
Думата предизвиква нова жлъчна вълна и този път просто не успявам да се овладея. Между пръстите ми се процежда отвратителна течност и потича по брадичката ми. Здраво стисвам устни, за да я спра, след това силно преглъщам и се разтрепервам цялата, когато парещата течност обелва цели пластове от гърлото ми. По лицето ми рукват сълзи. Представям си как изглеждам. Размазани черни следи по бузите и воняща слюнка, примесена с повърнато. Грабвам най-близкото шише — на някакъв тип е. Не виждам лицето му, а само космата ръка, която не е на Джейми. Успявам да погълна достатъчно, за да прогоня отвратителния вкус от устата си и да потисна гаденето, преди той да си вземе бутилката обратно. Стоя, потънала в отвратителна летаргия, предизвикана от водката, краката ми са натежали и омекнали, и позволявам на Джейми да ме заведе да седна.
