През останалата част на престоя си у семейство Кийли разсъждавах и мастурбирах, а когато се прибрах у дома, вече ми беше трудно да пишкам. Клиторът ми беше станал толкова безчувствен и изтощен, сякаш бе повреден завинаги. Избръснах се долу като Лара и дебелата ми лъскава грива се превърна в тънка линия по средата, която ме разделяше на две еднакви голи половини. Непрекъснато си представях как се запознавам с нея. Дори си мислех дали да не направя една обиколка из столовите на различните колежи по мода в Хъл. Скоро до такава степен ме погълна мисълта да правя секс с жена, че вече не можех да ограничавам фантазиите си до мастурбирането и те се промъкнаха в ежедневието ми. Внезапно започнах да виждам жените през призмата на порнографията. Съученичките ми, учителката ми по английски и момичетата в „Теско“ изведнъж се превърнаха в кандидатки за снимки в „Ескорт“, „Само за мъже“, „Мейфеър“ и в най-любимото ми списание „Клъб Магазин“. А всички женски постъпки, колкото и безобидни да бяха по своите намерения, се натоварваха със сексуален подтекст. Усмивка, поглед, прическата на някое момиче. Маниерите й. Все сигнали, съзнателни или несъзнателни, изразяващи сексуална цел. Можеш да различиш Мариите от Магдалените само по начина, по който дадено момиче носи ученическата си униформа. Голи крака посред зима, видими дантелени сутиени под прозрачни ризи, грим, лак за нокти и младежки пръстени — такива са момичетата, които са готови да ти пуснат. Такива са тези, които са готови на всичко. Сведох момичетата до тела или до части от тела. Гледах на тях като на цици, крака и дупета. Разсъбличах мислено всяко момиче, което срещах, и ги усуквах като пластелинени — насам-натам във всяка възможна поза. Нито една не избегна преценката или категоризацията.
Никога обаче не си бях представяла себе си като обект на желанието. Нито пък се отъждествявах с жените, които бройках, или с мъжете, които ги бройкаха. Гледах на себе си като на нещо съвършено различно, като на някаква обезумяла по секса безполова откачалка.
Любовната ми връзка с порносписанията, пред които мастурбирах, и със стриптийз баровете продължи цели дванайсет месеца и в известен смисъл се радвам, че вече приключи. Като се обърна назад, си давам сметка колко изопачена представа за света ми даде това. Не съм съгласна с начина, по който унаследената феминистична мъдрост държи порното отговорно за всяко зло, причинено на жените от мъжете, обаче няма съмнение, че порното замъгли усещането ми за реалност. В неговата привлекателност се съдържа имплицитно идеята, че всички момичета душа дават за секс и че си умират да се държиш с тях като с мръсни неуморими курви точно толкова, колкото копнеят да бъдат глезени като принцеси. Същото важи и за стриптийзьорките — правят каквото правят, защото им харесва. Не за парите. Обожават секса. Наистина вярвах в това в продължение на дванайсет месеца. А когато си дадох сметка, че не е така, това ме съсипа.
