Кев се връща с две мацки от котерията си, озарен от глупашка усмивка. Една от девойките е висока и има красиво и екзотично лице, обаче лошите гени са разпределили телесното й тегло неравномерно. Има слаби крака, пълни бедра и тесни рамене, приведени към ребрата. Единственото й предимство са годините — максимум четиринайсет. Приятелката й, слабушката, дето си смучеше пръста на дансинга, е зашеметяваща. Освен това е и много пияна. Стоварва се в скута на Джейми и отпуска глава върху гърдите му. Той инстинктивно обгръща тялото й с ръка, за да я предпази да падне на пода. Изражението му е ту объркано, ту загрижено. Представям си как се втвърдява под нея.
Краката й висят на сантиметри от моите. Само лекичко да помръдна лявото си коляно, и ще я докосна.
Кев ни представя момичетата като Сюи и Беки и по-високото момиче, Беки, казва нещо, което разсмива всички. Шон на свой ред подмята нещо, което разсмива всички още повече. Смея се, без да съм чула и дума. Мислите ми са заети единствено с момичето, което седи до мен. Краката ни са се докоснали — млада, топла, безукорна кожа, която влива живот в слабините ми.
Джейми поотпуска хватката и Сюи се строполява в скута му. От рязкото движение очите й се ококорват. Той подпъхва ръка под раменете й и я изправя. Полата й се вдига безсрамно и отдолу се показват бели гащички. Клиторът ми пулсира на стола и аз се привеждам напред, за да пренеса цялата тежест върху цепката си и да увелича удоволствието. Ако бях мъж, щях да съм корава като камък.
— Вижте я само! — изпищява приятелката й. — Винаги прави така. Готова е само след три скапани бири.
Широката усмивка на Шон разкрива всичките му зъби.
— Ама е готино малко парче, нали?
— Според мен тази трябва да си върви у дома — отбелязва Джейми, погледът му става строг и се мести към Кев.
— Ела при батко — казва той и завърта ханша си към задника на Беки.
— Не, трябва да я заведеш у дома. Ще вземе да припадне тук.
Беки се прави на загрижена:
— Може би трябва да й викна такси.
— Ще се оправи — казва Кев и я побутва към дансинга. — Ще изтрезнее след минутка. Само й дай малко вода.
Нареждането му е насочено към мен. Извивам вежди.
Беки изкривява устни:
— Добре, обаче ако започне да повръща или нещо подобно, просто ни викни, става ли?
Инструкциите отново са насочени към мен. Спускам вежди и изсумтявам. Ако Били беше тук, щеше да схване иронията на съдбата. Като се сетих за Били, той къде е всъщност? Тази вечер наистина имам нужда от компанията му — весел и простосърдечен. Точно какъвто беше Джейми някога.
Кев замъква мадамата си на дансинга, преди тя да се разубеди, само че девойката се връща след две минути с фотоапарат за еднократна употреба.
— Трябва да покажа това на момичетата в училище — казва тя и несръчно започва да щрака. — Направо ще се напикаят от кеф. Ето я добричката прилежна Сюи. Никой няма да повярва, че се е докарала до това състояние.
— Дай на мен — казвам аз и вземам апарата от нея.
Тя охотно ми го отстъпва и аз коленича пред Джейми, за да имам поглед и към гащичките на Сюи.
— Усмивка!
Щрак. Светкавицата светва и обектът ми стреснато подскача. Джейми вдига ръце, за да закрие лицето си, и без опората му тя се плъзва в скута му и краката й се разтварят широко. Щрак. Джейми я хваща през гръдния кош и отново я обгръща с ръце, а докато я дърпа нагоре, се показва стегнатото й бяло коремче. Щрак. Ръцете на Джейми шарят по цялото й тяло, дърпат надолу блузата й и полата й, опитват се да спасят онова, което е останало от достойнството й. Щрак. Щрак. Щрак.
Шон и Мали са се привели напред, а от гърдите им се откъртват гръмки и дълбоки смехове. Дори привидно закрилнически настроената й приятелка не успява да потисне развеселеността си. Джейми е посинял от гняв.
Замаяна от бъркотията, Беки забравя да поиска апарата си обратно и се втурва към дансинга, за да разкаже за случката на приятелките си. Пъхвам го в чантата си. Евентуален материал за мастурбиране.
— Мамка му, Мили, носи ти се славата, че си падаш по момичета, обаче това направо беше върхът! — лукаво клати глава Шон. — Как се е подредила така, по дяволите? Тя е още дете, виж лицето й. Едва ли е на повече от четиринайсет.
— Трябва да направим нещо — рязко се намесва Джейми. — Не можем да я оставим в това състояние. Нали се сещате накъде отиват работите? Приятелките й не могат да се погрижат за нея. Чухте ли за онова момиче, което качили в някаква кола пред Алъртън Тауърс?
— Е, тя не е мечтата на изнасилвача, нали? — отбелязвам.
— Не знаех, че има критерии за жертвите на изнасилвания — саркастично ме срязва той.
— Ами нали става въпрос за тръпката от насилствения секс? Искам да кажа, че едва ли ще е в състояние да се съпротивлява. Все едно да изнасилиш надуваема кукла. Какво му е забавното?
— Не бъди такова дете, Мили. Това е пълна глупост. Надявам се, когато някой път ти самата изпаднеш в такова състояние, да не попаднеш на егоист като теб сега.
