Куклата близнак полностью

Айя знаеше, че е открила нужното момче, но се изненада от угризението, което изпита. Ако се случеше най-лошото, не биваше да има никакво колебание, никаква милост. Ала рискът си струваше. Какво бъдеще щеше да има бедното дете тук? Никаква земя, никаква титла. В най-добрия случай щеше да стане наемник и да намери смъртта си на върха на някое пленимарско копие. Така поне щеше да има шанс да получи титла и място в кралския двор.

След като децата изпоналягаха да спят на пода, сър Ларент се съгласи да отстъпи детето срещу пет златни монети и благословия, която да пази кладенеца му чист и покрива не пробит.

Никой не попита Ки за мнението му.

На разсъмване Айя започна да се притеснява, че е действала прекалено прибързано. Ки бе поизчистен и дори беше облечен в чисти дрехи, несъмнено принадлежали на някого от братята му. Косата му, пристегната с ремък, се оказа същия топъл кафяв цвят като очите му. И също така беше въоръжен — на колана си имаше нож, а на рамото си носеше читав лък и колчан със стрели.

Но не показваше нищо от снощния блясък, докато се сбогуваше със семейството си и поемаше пеш край коня на магьосницата.

— Добре ли си? — попита го тя, гледайки как крачи упорито край нея.

— Да, лейди.

— Не трябва да ме наричаш така. Ти си по-благороден от мен. Може да ме наричаш госпожо Айя, а аз ще те наричам Ки. Искаш ли да се качиш на седлото?

— Не, госпожо.

— Баща ти каза ли ти къде отиваме?

— Да, госпожо.

— Радваш ли се, че ще правиш компания на племенника на краля?

Той не каза нищо. Айя забеляза, че е стиснал зъби.

— Неприятно ли ти е?

Ки намести вързопчето си.

— Ще изпълня дълга си, госпожо.

— В такъв случай би могъл да изглеждаш по-весел. Бих очаквала да се радваш, че се махаш от онова противно място. В дома на херцог Риус никой няма да очаква от теб да се грижиш за прасета или овце.

Ки видимо се поизправи, точно както сестра му бе сторила снощи.

— Да, госпожо.

Изморена от едностранчивия разговор, Айя го остави на мира.

В името на светлината, може би в крайна сметка съм сгрешила, помисли си тя.

Поглеждайки към него, магьосницата видя, че той е започнал да накуцва.

— Пришки ли имаш?

— Не, госпожо.

— Тогава защо куцаш?

— Влязъл ми е камък в обувката.

Объркана, тя спря коня си.

— Тогава защо не каза нищо? Небеса, дете, можеш да говориш!

Той удържа погледа й, макар брадичката му да трепереше.

— Татко ми каза да говоря, само когато ме питат — каза й, отчаяно опитвайки се да запази храбро изражение. — Каза, че ако съм отговарял или съм направел нещо грешно, вие сте щели да ме върнете обратно и да си поискате златото. Тогава щял да ме пребие и да ме прогони. Каза, че трябвало да изпълня дълга си към принц Тобин и никога повече да не се връщам вкъщи.

Голяма реч — и то храбро произнесена — с изключение на сълзите, стичащи се по бузите му. Той ги избърса с ръкав, но задържа главата си повдигната гордо, докато очакваше да бъде прогонен.

Айя въздъхна.

— Избърши си носа, момче. Никой няма да те прати обратно, защото ти е влязъл камък в обувката. Нямам голям опит с обикновените деца, Ки, но ти ми изглеждаш добър. Няма да нараниш принца или да избягаш, нали?

— Не, ле… госпожо!

— Тогава се съмнявам, че ще възникне нужда да те пращам у дома. Сега махни камъка и ела на седлото.

Когато момчето приключи с обувката, тя му помогна да се качи и го потупа по коляното.

— Това е решено. Вече ще се разбираме.

— Да, госпожо.

— И също така бихме могли да водим по-интересен разговор. Пътят до Алистън е дълъг. Можеш да говориш свободно, както и да питаш за всичко. Няма да научиш много, ако не го правиш.

Ки допря коляното си до кожената торба, която висеше до крака й.

— Какво има вътре? Носите я непрекъснато със себе си. Снощи ви видях да си лягате с нея.

Сепната, тя каза рязко:

— Нищо, което да те касае. Освен че е много опасно и че ще те изпратя вкъщи, ако я докоснеш.

Почувства как момчето се свива и бавно издиша, преди отново да заговори. В крайна сметка той беше още дете:

— Това не беше особено добро начало, нали? Питай ме нещо друго.

Момент тишина. Сетне:

— Какъв е принцът?

Айя си припомни писмото на Аркониел.

— С една година е по-малък от теб. Чух, че обичал да ловува и се учи да бъде воин. Може да те направи свой оръженосец, ако си добро момче.

— Колко брати и сестри има?

— Братя — поправи го Айя. — Явно ще трябва да поработим над езика ти.

— Колко братя и сестри има?

— Николко. Няма си и майка. Затова ти ще му правиш компания.

— Майка му умряла ли е?

— Да, миналата пролет.

— Цяла година? И херцогът още си не е взел нова жена? — попита Ки.

Айя въздъхна.

— Херцогът още не си е взел… — започна да го поправя по навик, но внезапно се усети. — Казва се „още не се е оженил повторно“. И не, не е. Вярвам, че новият ти дом ще ти се стори по-различен от това, с което си свикнал.

Последва нова пауза.

— Чувал съм да казват, че имало призрак в онзи замък.

— Страх ли те е от призраци?

— Да, госпожо! А вас?

— Не особено. Ти също не трябва да се страхуваш, защото там наистина има призрак.

— По дяволите!