— Остани тук — прошепна той. Пое след Нари и се зачуди какво ли би било да има жив брат.
В залата беше тъмно — само камината и няколко факли бяха запалени. Тъй като вървеше в тъмното, Тобин можа първи да види застаналите край огнището. Аркониел, готвачката, Тарин и Минир бяха там, тихо разговаряйки с някаква възрастна жена, облечена в зацапана пътна рокля. Лицето й беше кафяво и сбръчкано, а сивата й коса беше сплетена на плитка, която тя бе пуснала над едното си рамо. Това ли беше въпросната „тя“, за която брат му бе споменавал? Приличаше на селянка.
Вземайки колебанието му за страх, Нари взе ръката му.
— Не се страхувай — прошепна тя, повеждайки го надолу. — Айя е приятелка на баща ти и е много силна магьосница. И виж кого е довела със себе си!
Когато Тобин се приближи, можа да види, че в сенките зад старата жена има още един непознат. Айя каза нещо през рамо и той пристъпи напред.
Беше момче.
Сърцето на Тобин се сви. Това трябва да беше спътникът, когото му бяха обещали. Значи в крайна сметка не бяха забравили, макар той да бе го сторил.
Момчето беше по-високо от него и изглеждаше по-голямо. Туниката му беше бродирана, но с окъсан ръб и закърпена под единия ръкав. Обувките му бяха мръсни, а панталоните му бяха овързани под коленете с канап. Нари би се скарала на Тобин, ако се появеше някъде в подобен вид. Точно в този момент момчето се обърна към принца, подлагайки лицето си на светлината на огъня. Кожата му имаше здрав цвят. Буйната му кестенява коса падаше на кичури над челото. В уголемените му очи се четеше тревога. Тобин се подготви за най-лошото, изтикван от Нари към светлината. Дали това момче вече знаеше, че той е странен?
Но непознатото момче му се поклони несръчно, когато го забеляза.
Тарин му се усмихна окуражаващо.
— Принц Тобин, това е Киротиус, син на сър Ларент от Оукмаунт Стед в Колат. Той е тук, за да бъде твой спътник.
Тобин се поклони на свой ред, сетне протегна ръка за войнишкия поздрав, както го беше учил баща му. Киротиус я пое, съумявайки да се усмихне леко. Дланта му приличаше на войнишка — груба и мазолеста.
— Приветствам те в бащиния ми дом — каза Тобин. — За мен е чест… — Трябваше му миг, за да си припомни остатъка от ритуалния поздрав. До този момент не му се беше налагало да го отправя сам. — За мен е чест да ти предложа гостоприемството си, Киротиус, сине Ларентов.
— За мен е чест да приема, принц Тобин. — Киротиус сведе глава почтително. Предните му зъби бяха големи и леко раздалечени.
Тарин му намигна, което породи у Тобин известна ревност. Приятелят му изглежда вече одобряваше новодошлия.
— А това е Айя — каза Аркониел, представяйки старата жена. — Разказвал съм ти за нея, принце. Тя е моя наставница, точно както аз съм твой.
— Радвам се да се запознаем, принце — поклони се Айя. — Аркониел много те хвали в писмата си.
— Благодаря. — Тобин се почувства запленен от очите и гласа й. Макар да се обличаше като селянка, тя излъчваше огромна сила, която го накара леко да потрепери.
Но когато жената се усмихна, в безцветните й очи видя доброта и загатнато веселие. Тя положи ръка върху рамото на новото момче.
— Надявам се, че младият Киротиус ще ти служи добре. Той, впрочем, предпочита да бъде наричан Ки, ако не възразяваш.
— Не, магьоснице. Приветствам те в бащиния си дом — отвърна Тобин, покланяйки се отново.
В мига, в който изрече тези думи, в стаята захладня, а брат му се спусна надолу по стълбите като ураган, започвайки да къса новите гоблени от стените и да разхвърля искрите от камината. Ки извика, когато един въглен го удари по бузата, сетне скочи да застане между Тобин и огъня.
Вятърът бе придружен от дълбок, пулсиращ звук, напомнящ ударите на огромен барабан. Тобин не беше чувал нещо подобно. Звуците го пронизаха и разтърсиха сърцето му. Гръмко жужене изпълни ушите му — напомняше му на нещо лошо, но не можеше да определи точно какво.
Магьосницата стоеше спокойно, движейки само устните си. Брат му, сведен до черно движение, хвърли пейка по нея, но мебелта не уцели, а отлетя встрани.
Тогава брат му се нахвърли върху Ки и започна да го дърпа за наметалото, опитвайки се да го вкара в огнището. Тобин сграбчи ръката на по-голямото момче, което трескаво развързваше плаща си. Наметката профуча назад и изчезна в пламъците, а двете момчета залитнаха в обратна посока.
Тобин зърна ужаса в очите на Ки и видяното го изпълни със срам.
— Кръв, моя кръв; плът, моя плът; кост, моя кост. Върви си, братко. Остави ги на мира!
Вятърът утихна мигновено. Мебелите спряха да се движат, всичко притихна. Красивата нова колона в дъното на стълбището се пукна на две със звук, накарал ги да подскочат, сетне брат му си отиде.
Тобин видя, че двамата магьосници го гледат, сякаш знаеха какво е сторил. Айя прошепна нещо на Аркониел, което принцът не можа да чуе.
Ки се изправи и протегна ръка на Тобин.
