Куклата близнак полностью

— Аз винаги наблизо, но не видят. — Тя се подсмихна и се стопи във въздуха. — Ти може прави това, магьоснико? — прошепна тя, този път озовала се зад гърба му, достатъчно близо, за да усети дъха й. Не бе издала никакъв звук, нито бе оставила стъпки по земята.

Аркониел се дръпна.

— Не.

— Покаже ти — прошепна тя. Невидими пръсти погалиха ръката му. — Покаже ти каквото ти иска.

Споменът за изникващите от нищото хора отново го споходи.

Това беше нейно дело.

Магьосникът се отдръпна, притиснат между водата и невидимите ръце, които се опитваха да го галят по гърдите.

— Престани! Сега не е време за дребните ти дразнения!

Удар го повали по гръб край водата. Някаква тежест го притисна, а миризмата на тялото й внезапно стана по-силна. Вещицата се появи отново, приседнала без дрехи върху него.

Очите на Аркониел се разшириха от удивление. Луната в три фази — кръг, в който бяха вписани два полумесеца — бе татуирана на корема й, а разгръщащи се змийски кръгове покриваха гърдите й. Още символи покриваха лицето и ръцете й. Бе виждал подобни символи преди, издълбани в стените на пещерите в свещения остров Коурос, както и по скалите из скаланското крайбрежие. Според Айя тези знаци бяха присъствали още преди идването на йерофантите. Дали Лел преди е криела тези символи, зачуди се той, неспособен да помръдне, или те бяха друга илюзия? Със сигурност бе замесена магия. Сила, много по-голяма от полагащото се за дребното й тяло, го притискаше. Тя взе лицето му между дланите си.

Ти и народът ти гледате с пренебрежение на тези като мен и на боговете ни. Истинският й глас изникна в ума му, лишен от акцент и неловка реч. Мислите, че сме мръсни, че практикуваме некромантство. Вие, ореските, сте силни, ала и често сте глупаци, заслепени от гордост. Наставницата ти ме помоли за силна магия, а сетне се отнесе непочтително към мен. Заради нея обидих Майката и мъртвите.

Десет години пазих този дух и детето, за което той е привързан. Мъртвото дете щеше да убие живото и онези около нея, ако не бях аз. Докато плътта му не бъде отстранена от детето, което наричате Тобин, той трябва да бъде привързан по този начин, а аз трябва да остана, защото само аз бих могла да извърша и двете освобождавания, когато времето настъпи.

Аркониел с удивление видя сълза да се стича по бузата на вещицата. Тя падна върху лицето му.

Чаках сама всички тези години, далеч от хората си, призрак сред твоя народ. Без жрец, който да ме посещава при пълнолуние, без жертвоприношенията по жътва или есенните обреди. Умирам отвътре, магьоснико, заради детето и богинята, която ви изпрати при мен. Косата ми белее, а утробата ми е още празна. Айя изсипа злато в ръцете ми, защото не разбираше, че велика магия трябва да бъде заплатена с тялото. Когато тя за пръв път дойде във виденията ми, помислих, че ти ще бъдеш моето възнаграждение. Но Айя ме отпрати с празни ръце. Ще ми платиш ли сега?

— Н-не мога. — Аркониел заби пръсти в земята, когато разбра значението на думите й. — Съвкуплението… отнема силата ни.

Тя се приведе над главата му. Кожата й беше гореща. Магьосникът извърна глава.

Грешиш, ореска, прошепна тя в ума му. То подхранва силата. Съедини се с мен и ще те науча на магията си. Тогава силата ти ще бъде удвоена.

Аркониел потръпна.

— Не мога да ти дам дете. Магьосниците ореска са стерилни.

Но не и евнуси. Бавно, чувствено, тя започна да се плъзва назад. Аркониел мълчеше, но тялото му отговори вместо него. Не ми трябва дете от теб, магьоснико. Възбудата ти ще ми е достатъчна отплата.