Куклата близнак полностью

Тя се притисна към него. Изпълни го удоволствие, граничещо с болка. Той затвори очи, знаейки, че не може да стори нищо, за да я спре.

Но тогава натискът и ръцете изчезнаха. Аркониел отвори очи и откри, че е сам.

Ала случилото се не беше илюзия. Все още можеше да усети вкуса й върху устните си и миризмата й върху дрехите си. В калта край него имаше отпечатъци от дребни боси нозе, които бавно се изпълваха с вода.

Той приседна и отпусна глава на коленете си. Беше му студено и внезапно изпита срам.

Помислих, че ти ще бъдеш моето възнаграждение.

Думите накараха дъха му да застине. Бавно се изправи на крака. Калната вода се стичаше от косата му и капеше по предната част на туниката му като малки студени пръстчета, дирещи сърцето му.

Лъжи и илюзии, помисли си отчаяно той. Но докато вървеше към крепостта, не можеше да забрави демонстрираната магия или прошепнатата покана. Съедини се с мен — тогава силата ти ще бъде удвоена.

Главата на Тобин започна да го боли по време на тренировката. Чак му стана лошо и Тарин го изпрати да си легне посред бял ден.

Брат му дойде, без да бъде повикан. Приклекна край леглото на Тобин, притиснал ръка към гърдите си. Свит на една страна, притиснал буза върху новата покривка за легло, която баща му бе изпратил от Еро, Тобин се взираше в застрашителния си двойник, очаквайки брат му да го докосне или да заплаче, както правеше в сънищата му. Но духът не стори нищо, просто стоеше, събирайки мрак край себе си. Измъчен от главоболието, Тобин се унесе.

Язди Госи по пътя към планините. Червени и златни листа се въртят край него, проблясвайки ярко под слънцето. Причува му се, че зад него има друг ездач, но не може да види кой е. След миг осъзнава, че брат му седи зад него, обгърнал кръста му с ръце. В съня брат му беше жив. Тобин усеща топлината му и дъха му върху врата си. Обгърналите кръста му ръце бяха кафяви и мазолести, с мръсотия под ноктите.

Очите на Тобин се изпълват със сълзи. Има си истински брат! Всички онези демони, магьосници и странни жени в гората — това е било само някакъв кошмар.

Опитва се да погледне към брат си, да види дали очите му също са сини, но брат му притиска лице към гърба му и прошепва:

— По-бързо, тя е почти тук!

Брат му се страхуваше. Тобин също изпитва страх.

Навлизат по-дълбоко в планините от когато и да било. Огромни заснежени върхове ги заобикалят. Небето потъмнява, студен вятър фучи около тях.

— Какво ще правим, когато се смрачи? Къде ще спим? — пита Тобин, оглеждайки се навъсено.

— По-бързо — шепти брат му.

Но когато завиват, озовават се на дъното на поляната под крепостта, отправили се към моста в галоп. Госи не иска да спре и…

Тобин сепнато се събуди. Нари стоеше над него и му разтриваше гърдите. Почти се беше стъмнило, а в стаята беше много студено.

— Спа цял ден, миличък — каза му тя.

Било е сън! — помисли си съкрушено Тобин. Усещаше брат си наблизо, студен и чужд, както винаги. Нищо не се бе променило. Искаше да се обърне и отново да заспи, но Нари го изтика от леглото.

— Имаш посетители. Ела да ти облечем друга туника.

— Посетители? За мен? — Тобин премигна насреща й. Знаеше, че трябва да отпрати брат си, но вече беше късно, защото Нари се суетеше около него.

Дойката допря опакото на пръстите си до челото му и цъкна с език.

— Студен си като лед, чедо. Прозорецът цял ден е стоял отворен, а ти си спал върху леглото. Тъкмо долу ще се стоплиш.

Главата все още го болеше. Потръпвайки, той позволи на Нари да му свали смачканата туника, след което се намърда в новата с бродиран ръб. Тя бе дошла заедно с новата покривка, редом с цял комплект нови дрехи, каквито Тобин не беше носил досега.

Докато излизаше, зърна брат си в тъмния ъгъл. Демонът носеше същите нови дрехи, но лицето му беше изключително бледо.