Куклата близнак полностью

Тобин потръпна, гледайки как другото момче повдига капака и изважда няколко неща, оглеждайки ги любопитно. Принцът знаеше, че това е видение. Брат му и друг път му бе показвал неща, като умиращата лисица, които никога не бяха приятни. Когато Ки намери куклата, лицето му придоби изражение, до болка познато на Тобин.

Сцената се промени. Сега беше ден. Айя и Аркониел бяха с Ки, баща му също беше там. Те извадиха куклата от сандъка и я разрязаха с остри ножове, а от нея потече кръв. Тогава те я отнесоха, гледайки го с такава тъга и отврата, че лицето му запламтя.

Видението изчезна, но страхът остана. Мисълта за загубата на куклата го ужасяваше, а израженията им — особено онези на Ки и баща му — го изпълваха с мъка и отчаяние.

Братът все още стоеше до леглото, опрял ръка на гърдите му. Тобин разбра, че бе видял нещо, което наистина може да се случи. Преди Нари никога не бе обръщала внимание на този сандък. Ки щеше да намери куклата и тогава всичко щеше да бъде изгубено.

Той лежеше неподвижен. Гръмките удари на сърцето му заглушаваха равномерното дишане на момчето до него. Какво можеше да стори?

Отпрати го, просъска брат му.

Тобин си припомни усещането, когато се бе смял заедно с Ки, и поклати глава.

— Не — отвърна той почти беззвучно. Не му се налагаше да издава звук, брат му винаги го чуваше. — И да не си посмял отново да се опитваш да го нараниш! Ще я скрия другаде. Някъде, където никой няма да я намери.

Брат му изчезна. Тобин се огледа и го видя до сандъка, правейки му знак да дойде.

Принцът се измъкна от леглото и бавно се запромъква по студения под, молейки се Ки да не се събуди. Капакът се повдигна самичък, когато протегна ръка към него. За момент си представи как призракът го затръшва отгоре му, но нищо такова не се случи. Тобин измъкна чувалчето изпод шумолящите пергаменти и излезе в коридора.

Беше много късно. Никаква светлина не идваше откъм главното стълбище. Лампата в коридора беше угаснала, но лунният блясък му беше достатъчен.

Брат му не се показваше сега. Тобин притисна куклата към гърдите си, чудейки се къде да иде. Аркониел все още спеше в стаята за игра. Скоро щеше да се премести в ремонтираните стаи горе, значи те отпадаха. И долу нямаше подходящо място. Може би можеше да излезе в гората и да открие някоя суха дупка? Не, вратите щяха да са залостени, пък и нощем в гората имаше диви котки. Принцът потръпна. Краката го боляха от студа, освен това трябваше да изпразни мехура си.

Откъм далечния край на коридора долетя скърцане на панти — вратата към третия етаж се отвори, просиявайки като сребро под лунната светлина. Прагът отвъд бе зейнал като тъмна паст, чакаща да го погълне.

Да, имаше едно място, където само брат му ходеше. И той.

Призракът изникна на отворения праг. Погледна към Тобин, обърна се и изчезна нагоре по тъмните стълби. Тобин го последва, удряйки пръстите си в стъпала, които не можеше да види.

В коридора на горния етаж лунното сияние се промъкваше през новите розетки, чертаейки черно сребърни нишки по стените.

Наложи му се да призове цялата си храброст, за да се приближи към вратата на кулата. Стори му се, че долавя гневния дух на майка си, застанал от другата страна, пронизващ го с поглед, който дървото не може да спре. Спря на няколко крачки, а сърцето му биеше тъй силно, че дишането му причиняваше болка. Искаше да се обърне и избяга, ала не можеше да помръдне, нито дори когато чу ключалката да изщраква. Вратата бавно се отвори, за да разкрие…

Нищо.

Майка му я нямаше там. Нито брат му. Вътре беше тъмно, толкова тъмно, че лунната светлина проникваше само до входа. Студен, застоял въздух лазеше около глезените му.

Ела, прошепна брат му от тъмното.

Не мога, помисли си Тобин, ала някак вече бе последвал гласа. С пръстите на крака си намери първото стъпало и се качи върху него. Вратата зад него се затвори, потапяйки го в пълен мрак. Тобин се изтръгна от унеса. Изпусна куклата и заопипва за дръжката на вратата. Металът беше толкова студен, че изгори дланта му. Дъските на вратата сякаш бяха покрити със скреж под удрящите му ръце. Вратата не помръдваше.

Нагоре, подкани го брат му.

Тобин се отпусна до вратата, поемайки въздух в паникьосани хлипове.

— Плът, моя плът — успя да промълви той. — Кръв, моя кръв; кост, моя кост.

И брат му изникна в подножието на стълбите, облечен в окъсана нощна риза и протегнал към него ръка. Когато Тобин не помръдна, братът приклекна пред него, взирайки се в лицето му. За пръв път принцът видя, че двойникът му има същия белег на брадичката. Тогава брат му разтвори ризата си, за да покаже и друг белег. Тобин видя две тънки вертикални ивици шевове върху гърдите му, много близо една до друга, може би три инча дълги. Това напомни на Тобин за шевовете върху куклите на майка му, само че тези бяха дори още по-фини, а около тях кожата беше набръчкана и окървавена.

Сигурно боли, помисли си Тобин.