— Когато Айя ми каза за призрака, аз почти избягах, макар да знаех, че баща ми ще ме набие и прогони. Почти го сторих. А после, когато призракът започна да мята разни неща, за малко щях да се напикая от страх. Но ти просто си стоеше… — Той обгърна завитите си колене. — Опитвам се да кажа, че баща ми не е отгледал страхливци. Не ме е страх от нищо — с изключение на духове. Но мога да ги понеса, за да служа на някой толкова храбър. Ако все още желаеш да остана.
Наместо това Тобин сви рамене и каза:
— Всички се страхуват от него, дори Аркониел. Аз просто съм свикнал с него, това е. — Искаше да обещае на Ки, че призракът вече няма да го наранява, но не беше сигурен в това и не искаше да го лъже.
Другото момче се изправи на колене и докосна чело и сърце.
— Въпреки това казвам, че си храбър. И ако приемаш службата ми, кълна се в Сакор и Илиор, че ще ти служа до смърт.
— Приемам я — отвърна принцът, чувствайки се едновременно глупаво и гордо. Ки нямаше меч, който да му предложи, затова двамата сключиха ръце, а после по-голямото момче отново легна.
Макар да беше малък, Тобин разбираше, че между тях се беше случило нещо важно. До смърт. Това извика образа как двамата яздят под знамето на баща му на някакво далечно бойно поле.
Докато куклата оставаше скрита. Докато никой не я откриеше в кулата.
Нощният ужас го обгърна. Той легна с гръб към Ки, радвайки се, че не е сам. Никога вече нямаше да отиде в кулата. Тя беше там, дебнейки да го сграбчи. Но кулата беше заключена, а брат му нямаше да пусне никого.
Брат му го беше предупредил и тайната беше в безопасност. Сега никога нямаше да види Ки да го гледа с изражението, което духът беше му показал във видението.
— Тобин? — сънливо промърморване.
— Какво?
— Казваш, че този твой дух е момче?
— Да. Наричам го брат.
— Ха… А аз чух да казват, че бил момиче.
— Ха.
Тихото похъркване на Ки скоро го унесе. Той засънува как двамата яздят на изток, за да открият Еро и морето.
След като всички си легнаха, Аркониел изведе Айя на разходка из поляната, точно както двамата с херцога бяха сторили преди два месеца. Тогава наоколо прехвърчаха светулки и прилепи, а жабите пееха.
Тази нощ поляната и гората бяха тихи. Само бухали се обаждаха, поели на лов. Беше много студено. Сенките на магьосниците падаха като насечени върху заскрежената трева. Двамата слизаха към реката по една от пътеките, която бяха оставили работниците. Лесът и върховете блестяха в бяло около тях. В далечината, в дъното на полянката, край палатките още премигваха огньове. Вече почти всички работници си бяха заминали. Останалите също скоро щяха да си идат, нетърпеливи да се върнат в града преди първите снегове.
Срещата с Лел по-рано днес още тормозеше ума на Аркониел. Опитваше се да намери подходящите думи, за да обясни случилото се.
— Какво мислиш за новото си призвание? — попита го тя, преди ученикът й да е успял да зачекне темата.
— Не мисля, че ставам за наставник. Тобин не се интересува от уроците ми. Интересува се единствено от битки и лов. Не спира да говори как ще стане боец.
Дори и сами, двамата продължаваха да говорят за Тобин като за момче.
— Значи ти е неприятен?
— Точно обратното! — възкликна Аркониел. — Той е интелигентен, буден и много талантлив. Трябва да видиш какви фигурки изработва. Най-приятно ни е заедно, когато наблюдаваме работниците и майсторите.
Айя се подсмихна.
— Значи не всичко е „битки и лов“? Един умен наставник би намерил начин да се възползва от тези интереси. Има много изчисления в построяването на стабилна арка или в планирането на стенопис. Смесването на цветовете на практика си е алхимия. А за да може да пресъздава формите на живите същества, човек трябва да ги познава.
Аркониел вдигна ръце:
— Да, да, виждам, че съм абсолютен некадърник в това отношение. Ще се постарая да опитам отново.
— Не бъди прекалено строг към себе си, момчето ми. В крайна сметка не обучаваш млад магьосник, а благородник. Дори и като властник, Тобин не ще се нуждае от нашия тип обучение. Половината дворцов кръг не знаят как да напишат имената си. Трябва да кажа, че се възхищавам на Риусовото виждане. В днешно време ще чуеш множество благородници, които обявяват грамотността за писарщина. Научат ли се да четат и пишат, половината търговски дъщери ще останат без работа. Не, продължавай в същия дух. Преподай му всичко, което според теб после ще му е от полза. География и история — тях познаваш добре. Трябва да поназнайва музика и танци, преди да е призован в двора…
— Да си чула нещо? Знаеш ли дали ще бъде призован скоро?
