„Проливен дъжд“, както много секретни операции, бе с ясен замисъл, но трудна за осъществяване. Целта бе да се постави някой много близо до вътрешния кръг на Гази Байда — терорист от Хизбула, от когото всички се бояха, локализиран от американското разузнаване в района на тройната граница. Тази територия, обрасла в джунгла ничия земя, където река Игуасу и река Парана се сливат при пресичането на границите на Бразилия, Аржентина и Парагвай, се бе превърнала в незаконно убежище на международни престъпници и терористи. Съществуваха опасения, че Байда се е прицелил в САЩ и подготвя операции, които ще започнат от бази в Панама, Венецуела и Мексико.
Като оперативен агент на ЦРУ Джуд Лърнър бе включен в играта в ролята на художник от Тексас под фалшивата самоличност на Джуд Телър. Джуд стана неделима част от голямото артистично общество на Мексико Сити. Започна да се навърта в танцовия клуб в Зона Роса, често посещаван от Ахмад Рахал, един от шефовете на група, свързана с Байда.
С времето двамата се сприятелиха и постепенно Джуд посвети Рахал в страничните си занимания — контрабанда на предмети на изкуството от предколумбова Америка.
Хората на Гордън във Вашингтон бяха оказали съдействие в контрабандната операция, осъществявана от хората на Кевърн в продължение на шест месеца. Бяха осигурили маршрути, контакти, прикрития, информатори, купувачи — всичко необходимо за поддръжката на контрабандната мрежа, простираща се от джунглите на Гватемала, където Джуд купуваше от маите предметите, ограбени от археологическите обекти, до Хюстън — краен пункт и разпределителен център на стоката.
Когато Ахмад прояви интерес към операцията на Джуд, той го взе със себе си на няколко от пътуванията, за да може Ахмад да получи непосредствени впечатления от функционирането на цялата система. Малко след второто пътуване Ахмад запозна Джуд с водача на групата — Халил Салех. След месец на предпазливо опознаване Халил също бе запознат с контрабандния маршрут и не след дълго на Джуд бе казано, че търсят сигурен канал до Тексас за определена стока. Дали това интересуваше Джуд? Тексасецът никога не отказваше да спечели някой и друг свободен от данъци долар.
Тогава Халил заведе Джуд в Сиудад дел Есте в Парагвай, в зоната на тройната граница, и го запозна с Байда. Цялата система на Джуд бе незабавно подробно проверена. Байда го бе приел сериозно. Когато проверката не показа нищо обезпокоително, Байда повика Джуд обратно в Парагвай. На третата им среща Байда се съгласи да прати пробно малко стока по каналите на Джуд.
Но когато Джуд се върна в Мексико Сити от последното си пътуване до Сиудад дел Есте, той просто изчезна. Сега разполагаха с потвърждение на това, което се бе случило с него, но по някаква причина Кевърн не бе подал информацията във Вашингтон в продължение на четири седмици. Гордън чакаше обяснение.
След последните си загадъчни думи Кевърн мълчеше. Бе се навел напред, подпрял единия си лакът на страничната облегалка на фотьойла. Гордън чуваше тихото му сумтене — голямо животно, затворено в среда, която го ограничава и дразни. Но Кевърн изглеждаше спокоен. Когато се доближаваше до нещо, което е преследвал, го обземаше невероятно спокойствие. В близост до жертвата се чувстваше направо вледенен.
Най-накрая Кевърн кимна.
— Изгаси тая лампа — каза той. — Трябва да видиш още нещо.
Екранът отново оживя в искрящата мъгла от статичното електричество. Образите отначало бяха неясни. Датата показваше, че записът е направен двайсет и четири часа след първия.
Отначало изображението е неясно, после се отваря вратата на осветена стая — същата като в първия запис, но този път камерата е в ръцете на някой, който влиза. Халил, плешивият мъж и двамата корейци се обръщат изненадано. Камерата е зад неканените гости с черни качулки на главите. Започват да стрелят с автоматите си; хората на Халил, които нахлуват от друга врата, отвръщат с няколко изстрела. Мъжете с качулките обсипват стаята с огън и всички падат за по-малко от петнайсет секунди. Те методично довършват всяка от жертвите с кратки откоси от упор.
Плешивият, все още жив, е заснет отблизо; ръце в черни ръкавици повдигат главата му от пода и я държат срещу камерата, за да бъде разпознат впоследствие. Мъртвият Халил също е заснет отблизо, за да бъде идентифициран, както и всеки от тримата корейци и другите двама мъже. На три пъти се вдигат ризи и смъкват панталони, за да се заснемат татуировките и белезите, които ще помогнат при установяване на самоличността.
Някой събира купчината пари на масата, около която са седели мъжете, както и десетина пакета с дрога от по един килограм, наредени до парите. След това се записва свалянето на наблюдателната камера, тайно монтирана на тавана от Мексиканската федерална агенция за разследвания, с помощта, на която е направен предишният запис. Последен кадър на притихналата стая и записът свършва.
Кевърн изключи плейъра и телевизора.