— Не са ли знаели за връзките им с Хизбула?
— Мисля, че не.
— И според тях кой е бил грингото?
Кевърн сви рамене.
— Наркодилър. Останали озадачени от думата „шпионин“. Направили справка в Агенцията за контрол върху наркотиците, но оттам не могли да установят самоличността му.
Ливанците започнали да емигрират в Мексико през деветнайсети век и днес имат доста осезателно културно присъствие там. Някои от тях са сред най-богатите и влиятелни граждани на страната. Като етническа група те изцяло са се интегрирали в мексиканската социална тъкан. Станали са незабележими също както ирландците в САЩ и създават същите проблеми на разузнаването в Мексико, каквито биха създали ирландците в САЩ, ако ИРА внезапно реши, че унищожението на колкото се може повече американци с всички възможни средства с религиозен и морален дълг на всеки ирландец. Макар че 99,9 процента от ирландците биха сметнали тази идея за отблъскваща, останалият един процент нейни привърженици биха превърнали в същински ад дните на служителите на сигурността. Същото е и с ливанците в Мексико. За тези от тях, които са свързани с Хизбула, не представлява трудност да се укриват. Расовите отличителни белези в случая не вършат работа.
Гордън не каза нищо. Агентът му бе мъртъв и мексиканският разузнавателен екип, обучен от Агенцията за контрол върху наркотиците и френската полиция, разполагаше със запис на смъртта му. Проблемът бе, че „Проливен дъжд“ се осъществяваше тайно от всички чуждестранни разузнавателни агенции, включително и от мексиканското правителство. Още по-лошото бе, че за нея не знаеше дори посолството на САЩ, нито пък началникът на клона на ЦРУ в Мексико Сити. Беше прекалено близо, за да са спокойни.
— Мехия гледала ли го е?
Кевърн поклати глава.
Е, това беше краят. Но оставаше един тревожен въпрос. Той погледна Кевърн.
— Как Халил и Ахмад са се добрали до Джуд?
— Нямаме представа.
— Плешивият?
— Също. Виж, това падна сякаш от небето. От записа се вижда, че Джуд също нищо не е подозирал, когато е отишъл там. Беше прекалено добър, за да влезе в капана. Ако беше надушил нещо, нямаше да стъпи в Тепито.
— Кога получи записа? — попита Гордън.
— Преди около месец — отговори Кевърн без намек за извинение.
Джуд бе изчезнал преди шест седмици.
Гордън потрепери. Записът бе зловещ, наистина, но той се ядоса.
— Имаш го от цял месец — каза Гордън и двамата мъже се спогледаха. — Някакво обяснение?
— Мексиканската граница е повече от три хиляди километра, Горди отвърна хрипливо Кевърн. Винаги говореше, сякаш гърлото му е възпалено. — Канадската — осем хиляди и петстотин километра. Два милиона железопътни вагона и единайсет милиона камиона влизат в страната всяка година. Осем хиляди кораба влизат в пристанищата петдесет и един хиляди пъти годишно. Петстотин милиона души влизат през летищата и пристанищата ежегодно, като над осем милиона от тях са незаконни имигранти. — Той млъкна, за да подчертае казаното. — Това е моето обяснение. Минаха почти седем месеца, преди Джуд да успее да се вмъкне сред тях, да спечели доверието им, да се срещне с Байда, да спечели и неговото доверие — продължи той. — Той беше най-добрият ни агент и въпреки това ни беше необходима почти цяла година, за да го внедрим. Неимоверни усилия. Не искаме да губим следата на тия хора. Горди. Знаеш какво става в зоната на тройната граница. Тия типове не стоят на едно място, разпръскват се — в Сао Пауло, на остров Маргарита до Венецуела, в Панама, в Икике в Чили. Мамка му. А оттам — на други места. Циреят се пуква и гнойта изтича. Нямаме много време.
— За какво говориш? — попита Гордън. — Целите ни винаги са били дръзки, а тази за малко не я осъществихме. Но операцията беше еднократна. Джуд беше операцията. — Той взе диска. — И какво, това ли е нейният край?
Кевърн седеше притихнал и Гордън забеляза гузния му немигащ поглед. Това моментално го накара да застане нащрек. Кучият му син вече е направил нещо. И му с трябвал един месец, за да го подготви и осъществи.
— Изплюй камъчето, Лекс.
— Гази Байда ще научи нещо интересно — измърмори Кевърн под нос. — Ще открие, че Джуд все пак не е мъртъв.
Лекс Кевърн продължаваше да държи дистанционното. След като екранът на телевизора потъмня, в стаята се възцари предишният хладен синкав здрач.
Но сега Ричард Гордън искаше да види по-ясно лицето на Кевърн, който седеше до настолната лампа. Гордън се пресегна и я включи. Крушката хвърли слаба жълтеникава светлина. Слънчевият загар на Кевърн потъмня.