Тексасецът седна. Двамата корейци останаха в стаята, макар и да не ги виждаше — бяха зад гърба му. Тримата на масата пиеха познатия силен и сладък чай, но никой не му предложи чаша. Тревожен знак, от който отново го изби пот.
Настъпи мълчание. Халил също извърна очи, но Ахмад продължаваше да го гледа със сериозно изражение.
— Лоши новини. Джуд — обади се той с неподправена печал в гласа.
Двамата се харесваха и всъщност се бяха сближили по един доста неестествен начин. Приятелство по неволя — още едно умение, което тексасецът бе усвоил до съвършенство, изкористявайки прекрасното човешко постижение в служба на уж по-висша кауза.
Халил вдигна очи и двамата с Ахмад мълчаливо се втренчиха в него. Третият мъж продължаваше да гледа надолу.
— Всичко свърши, приятелю — каза Ахмад. — Ние знаем.
Не беше го предвидил. Бе очаквал друго. Винаги бе имал опасения. Но това… Не бе го очаквал.
Някак си събра сили да не изпадне в паника и да хукне към вратата. Намръщи се и ги изгледа с безмълвно недоумение. Но преди да успее да се овладее, преглътна. По дяволите. Това бе равносилно на признание. Усети, че нещо докосва крака му, и наведе очи. Кучето го бе последвало по стълбите и сега седеше и го гледаше. Чакаше, както и останалите в стаята.
Извърнат настрани, непознатият мъж се изкашля и прочисти гърлото си, после побутна с език изпълнилата устата му храчка.
Мамка му. Сърцето на тексасеца спря да бие. Просто застина в гърдите му. Светлината в стаята намаля… Не, само не това. Не искаше да припада.
— За какво говорите? — успя да произнесе той, но бодряшката непринуденост в гласа му прозвуча неубедително.
Непознатият рязко вдигна глава, скочи на крака и се изплю с такава сила, че тялото му се залюля. Храчката прелетя през масата и се лепна в ъгълчето на устата на тексасеца.
Преди да успее да реагира, някой сграбчи ръцете му изотзад и ги изви, при което счупи единия му лакът. Тексасецът изкрещя, без да съзнава, че някой увива китките му с тиксо, а друг връзва глезените му за предните крака на стола. Трети стискаше главата му с ръце, облечени с гумени ръкавици.
Плешивият мъж удари с длани по масата, при което чашите с чая се разбиха на парчета. После се наведе напред и с изкривено от ярост лице, без да отдръпва ръце от лепкавата течност, която се стичаше от ръбовете на масата, изкрещя:
— Jasus! Jasus!
Тексасецът чу как зад него се отваря и затваря врата, после приближаващи стъпки. Някой остави нещо на пода. Глухо тупване. Пред него застана мъж, който държеше два електрически кабела с оголени краища. Беше облечен в горнище и долнище от различни анцузи. Ципът на горнището бе разкопчан и разкриваше косматия му корем.
Когато кабелите докоснаха врата му от двете страни, сякаш бомба избухна в гърлото му. Помисли, че главата му се е откъснала от тялото. Но това бе само илюзия. Не и усещането, че се е напикал.
Непознатият, който го беше наплюл, тръсна глава с широко отворена, голяма като на павиан уста, блеснали очи и изпъкнали като огромни виолетови червеи вени на врата.
Всички бяха на крака. Изведнъж Ахмад разпери ръце, като че дирижираше оркестър, и мозъкът му се пръсна на всички страни от изстрела на пистолета в протегнатата ръка на Халил. Това бе краят на Ахмад.
Отново допряха кабелите, този път точно в ушите му.
Тишина.
Непознатият го възседна с разкривено лице и гротескно извито нагоре дясно ъгълче на устата. Едното му око, мъничко като на свинче, се въртеше във всички посоки. Другото бе облещено и огромно.
Тексасецът усети, че онзи бърка в устата му. За миг му се стори, че целият се е намъкнал вътре, тъй като не го виждаше, а само го чувстваше да се движи из нея.
После непознатият вдигна нещо пред очите му, като го мушкаше бясно с ножа си, за да му го покаже. След това го заудря през лицето с него, още веднъж и още веднъж.
Но тексасецът вече се давеше и малко го интересуваше какво прави онзи. Трудно е да се удавиш в собствената си кръв, колкото и много да е тя. Откри, че удавянето не е постепенен процес, както си бе мислил. По-скоро е нещо, което ту спира, ту се възобновява. Задушавайки се от потока кръв, той изгуби съзнание; после се изкашля, изригна фонтан от кръв и се върна към жестоката действителност.
Опита се да умре, но остана разочарован, като разбра, че това не става по желание. Премина отново през целия цикъл. После помириса изпражненията, несъмнено неговите собствени, и се изненада от чувството на тъжно, дълбоко неудобство.
След това, тъкмо когато започна все пак да умира и почувства, че краят е близо, видя мъжа с изкривеното лице да хвърля на кучето онова, което бе размахвал и мушкал в беса си. Гладното мършаво животно се спусна към него и с изгърбени плешки и огромно усилие на протегнатия врат го погълна наведнъж.
Едва тогава тексасецът осъзна, че онзи му е отрязал езика.
— След половин час очаквам клиент — каза Бърн, докато изтърсваше трохичките от гума от скицата, която довършваше. Правеше последни корекции върху рисунката на мъжа, обвинен в изнасилването на студентка от Тексаския университет.