— Разкажи ми помоли той, приближи се към прозореца и се загледа навън, опитвайки се да прикрие смущението си.
Тя не отговори. Паркът бе тъмен, с изключение на бледата светлина от лампите, проникваща тук-там пред гъстите клони на дърветата. Бърн виждаше високите силуети на палмите на фона на градските светлини. Жената мълчеше. Той се обърна.
Бе оставила чашата си и бе започнала да измъква блузата от полата и да я разкопчава. Без да каже нито дума, тя тръгна към него.
Бърн стоеше като вцепенен.
Тя съблече блузата и без да поглежда, я закачи върху статива, докато минаваше край него. Сложи ръка върху голия си корем и започна да разкопчава полата. Малко преди да я смъкне надолу по бедрата си, Бърн я спря.
— Чакай малко — каза тихо той, но тя бе вече пред него, достатъчно близо, за да се наведе и целуне зърната на гърдите й.
Все пак се спря.
— Виж… — измърмори той. — Аз…
Но изражението на лицето й се промени още докато се гледаха. Ленивата прелъстителност се смени с досада и раздразнение. Очакването в очите й изстина.
Тя се обърна, върна се до статива и взе блузата, но не я облече веднага. Вдигна чашата си и отпи, придържайки блузата. Погледна го, после отпи още веднъж.
Бърн напразно се чудеше как да довърши изречението си.
— Не се справи никак добре — каза тя. Прелъстителната любовница си бе отишла и на нейно място стоеше една разгневена жена. — Когато се появи на вратата на спалнята, беше очевидно смутен, още от първия миг. Притесняваше се, когато ме прегръщаше. Мълчеше. Джуд винаги намираше какво да каже, независимо от всичките си недостатъци.
Бърн бе изумен.
Тя остави чашата си, прокара пръст и през гъстата си коса и въздъхна тежко. После облече блузата, но не я закопча.
— За твое сведение, казах им, че това е най-тъпата идея, която някога съм чувала. Опитах се да ги разубедя — продължи да говори тя.
Думите й го шибнаха като камшик. Изпита облекчение и в същото време се ядоса не на шега.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита той.
— Сузана Мехия. Задачата ми е да те подготвя. Да те направя… приемлив.
— Като ме караш да се чувствам глупаво?
— Така ще бъде от сега нататък. Дори след дългите часове на инструктажа. Всеки миг, докато си Джуд, ще се чувстваш точно както сега. Нямаш опит и все едно колко ще те обучават, ще продължаваш да се чувстваш като глупак. И неспокоен. Винаги ще се страхуваш, че следващата дума, която някой произнесе, ще те издаде.
Спогледаха се. Тя беше нервна. Очевидно възложената задача не й бе по вкуса. Отпи глътка джин, втренчила се в него. Изучаваше го. Бавно поклати глава.
— Боже мой — каза тя. — Ама вие наистина сте еднояйчни близнаци.
— Тъкмо това е причината да съм тук.
— Това е причината да се спрат на теб. Но защо си тук?
— Не е толкова сложно — отговори уклончиво той, мислейки си, че всъщност е толкова сложно, че не е сигурен дали може да го обясни. — Допреди четири дни мислех, че съм единствено дете. После една жена ми донесе череп. Два дни по-късно открих, че черепът е на мой брат близнак. Не знам, но предполагам, че това с още една причина да съм тук.
Сузана Мехия отпи от джина си и се загледа към парка. Известно време мълчаха. После тя замислено наведе очи към чашата си. Когато вдигна глава, цялото напрежение, под което се намираше, се бе изписало по лицето и в позата й.
— Четох досието ти — каза тя. — Ти си интелигентен човек и бас държа, че не си се набутал в това по собствено желание.
— Със сигурност не съм го направил доброволно — отвърна той. Колкото до интелигентността си, вече не беше много сигурен.
Тя събу обувките си и потърка едното си ходило в другото. Вероятно краката я боляха. Мушна пръстите на едната си ръка в гъстата коса над челото и остана така, замислена.
— Виж — каза най-накрая, — и двамата не искаме да вършим това. Аз, защото смятам, че рисковете са огромни. Ти — не знам, може би просто си мислиш, че няма да се справиш. Но каквото и да си мислим ние, те няма да се откажат, защото смятат, че е адски важно, и независимо от нашите аргументи задачата трябва да бъде изпълнена. И въпреки нашите резерви ние ще я изпълним.
Този път Сузана пресуши чашата си на три големи глътки, сякаш бе пълна с вода. После мълчаливо го погледна.
— Ясно ли е?
— Да. Ясно е.
— Ще бъда откровена с теб — продължи тя. — Няма време за игрички между нас. Още не го знаеш, но можеш да ми имаш доверие. Трябва да приемеш този факт колкото се може по-бързо. Ще ти спести доста неприятности. Можеш да ми имаш доверие. Искам да свърша тази работа, но без да рискувам живота ти. И което е още по-важно за мен — без да рискувам и собствения си живот.
Тя разклати кубчетата лед в чашата и попита:
— Какво знаеш?
Бърн й разказа каквото бе научил от Мондрагон.