— Дисковете представляват пълна библиотека с всичко, свързано с операцията. Едно от нещата, които ще прочетеш, е как Джуд се внедри в групата на Халил Салех. Джуд използва прикритието си на художник, който покрай другото се занимава и с контрабанда на ценни предмети от предколумбовата епоха. Така в крайна сметка стигна до Гази Байда. Уредиха му пътуване до Сиудад дел Есте в Парагвай, в района на тройната граница, за да се срещне с човек, който проявявал интерес към такива антики. Информацията ни бе, че това вероятно е агент на Байда. При първото пътуване Джуд бил оставен сам в някакъв бар на брега на река Парана, пълен с кресливи папагали. Не след дълго се появил човек с характерните черти на жител на Близкия изток и се представил като Мазен Сабела. Казал, че представлява човека, с когото Джуд трябва да се срещне, но преди срещата им Мазен трябвало да му зададе няколко въпроса. Разговаряли на испански почти два часа. — Тя млъкна. — Ти не знаеш испански.
— Съвсем малко. Всъщност почти не.
Сузана нямаше време да се ядосва на този факт.
— Човекът бил любезен, но разпитал Джуд подробно за живота му, задавайки му многобройни въпроси, но така, че всичко да прилича повече на непринуден разговор между приятели, отколкото на събиране на информация. Когато си тръгнал, умело бил изтръгнал цял куп факти, които после задължително щял да провери. Но в бара не се появил никой, който да се представи като Байда.
С едно око Сузана следеше екрана. Въведе още няколко кода.
— Месец по-късно го повикаха за нова среща. Джуд отново взе самолета и замина. Друг бар край брега на реката. Отново Сабела. Отново разговор на испански, като основната тема този път била структурата и начинът на действие на контрабандния канал на Джуд. Онзи представил на Джуд серия от хипотетични ситуации с непредвиден развой и поискал да знае как той би се справил с тях. Разиграли едва ли не всички възможни сценарии. После Сабела се извинил и си тръгнал, като казал, че шефът му ще дойде до половин час. Но Байда така и не се появил. Накрая Джуд излязъл от бара и се прибрал вкъщи. Две седмици по-късно отново го повикаха. Джуд им каза всички в Сиудад дел Есте да вървят на майната си, особено Сабела, който го излъгал, също и онзи, който така и не дошъл на срещите. Ахмад отвърнал: „Не, не, този път гарантираме, че ще се срещнеш с Байда“. Мястото на срещата било фоайето на малък вмирисан хотел в най-старата част на града. Джуд разказа, че вонял на нечистотии, във фоайето имало цяла джунгла от палми в саксии, гъмжало от най-големите хлебарки в Латинска Америка, но пък там се навъртали най-красивите проститутки на света.
Сузана изрече последното със същия сериозен тон, както и всичко останало. Дори не се усмихна.
— Този път във фоайето се появил друг човек. Приближил се до Джуд с усмивка и на безупречен английски казал: „Чувам, че ставате нетърпелив. Разбираемо е. Протегнал ръка и добавил: Аз съм Гази Байда“.
— Чакай малко — прекъсна я Бърн. Защо Джуд не го е разпознал? Нямате ли негови снимки?
— Имаме. Но са отпреди повече от десет години.
— Не е толкова трудно да се актуализират.
— Направихме го, но не бяхме сигурни дали ще свършат работа. Имахме информация, че преди четири години Байда си е направил пластична операция в Цюрих, но информацията не беше потвърдена. Така че изобщо нямахме представа кого търсим.
— И това изигра ролята на потвърждение.
— Да. Промените бяха значителни.
— И Джуд го е рисувал.
— С всички подробности — След още няколко потраквания по клавиатурата тя обърна лаптопа към него. — Гази Байда.
Джуд бе направил четири рисунки на Байда в анфас, с четири различни техники: с преливащи линии, с подчертан рисунък, схематичен и в щрих. Под всяка от тях имаше бутони за превключване на варианти на всеки от стиловете: в профил, три четвърти, усмихнат, с брада, с очила, с мустаци — тънки и дебели, както и няколко комбинации на тези варианти.
— Добри са — каза Бърн. — Много добри.
Сузана издърпа възглавница изпод завивката, подпря я на стената и се облегна, като сви единия си крак, а другия опъна на леглото.
— Само трима души са виждали тези рисунки — каза тя. — Ти си четвъртият.
Без да отговори, Бърн продължаваше да гледа рисунките. Изучаваше начина, но който Джуд бе работил — как е сменял моливите, къде си е служил с дългата страна на графита, къде с върха, къде е използвал креда. Бе придал на Байда едва доловимо приветливо изражение. Това ли бе видял?
— А разговорите им?
— След всяко пътуване Джуд сядаше пред компютъра и пишеше подробен доклад за срещите им.
— Искам да ги прочета.
— Трябва да ги прочетеш. Всичко е на дисковете — доклади, досието на Байда, информация за района на тройната граница, снимки и кратки биографични данни на всички по-важни лица. Има и рисунки на Мазен Сабела, направени от Джуд. Всичко това теб чака. Има доста за четене и колкото по-бързо се справиш, толкова по-добре.