— Сузана — възкликна той, като се изправи и тръгна към нея със сияещо лице. Прегърнаха се малко смутено и Бърн си спомни думите й, че повече от година двамата с Джуд не са се срещали лично с други от екипа на операцията.
Веднага след това мъжът се обърна към Бърн, протегна ръка и каза:
— Пол, аз съм Лекс Кевърн.
Докато се ръкуваха, Бърн почувства изпитателния му поглед, преценяваш дали Гази Байда ще се хване на тази първокласна стръв.
— Проследиха ли ни? — попита Сузана.
— Не, не забелязахме никого след вас. — Очите му се върнаха към Бърн. Оценявам усилията ти. Няма да ти е лесно.
— Да, но свиквам бързо — отговори Бърн.
— В добри ръце си — каза Кевърн. — Всичко ще бъде наред. Тя ще направи каквото трябва.
— Да се залавяме за работа — прекъсна го Сузана.
Макар да бе обещала, тя не каза на Бърн къде и защо отиват. По държането на Кевърн, Бърн заключи, че той също не знае за какво става дума. Стори му се, че Сузана е притеснена от нещо.
— Ти поиска срещата — каза Кевърн. — Давай.
Сузана закрачи неспокойно из стаята. Без да откъсва поглед от Бърн, Кевърн скръсти ръце и седна на края на бюрото в очакване. С една ръка на кръста и с наведена глава Сузана няколко пъти мина край бюрото, между Кевърн и Бърн, който стоеше до отворения прозорец откъм улицата. После рязко спря.
— Лекс, трябва да знам какво криеш от мен — каза тя.
Той я погледна учудено.
— Някой вече е забелязал Бърн.
Разказа му за телефонното обаждане в 3:30 сутринта.
— Минго? — зачуди се Кевърн.
— Да.
Тя го наблюдаваше внимателно, но според Бърн лицето му не издаваше нищо.
Когато някой се обажда на този номер, трябва да знам кой е, Лекс. Това беше кодираният телефон на Джуд. А тоя тип знаеше, че Пол е тук. Нещо става. Хората, които имат този номер, мислят, че Джуд е убит преди шест седмици по време на наркоакция. Но както знаеш, оттогава телефонът е звънял осем пъти. Четири от тези обаждания според нас са от Байда. Просто проверява. Останалите четири обаждания са от друг кодиран телефон.
— На същия човек ли?
— Да, същият телефон. И мисля, че ти знаеш кой е той.
Кевърн я изгледа втренчено. Бърн ги наблюдаваше. Не виждаше добре лицето на Кевърн, но долови, че Сузана е забелязала нещо в него, което никак не й харесва.
— По дяволите, Лекс! Защо се държиш така с мен?
Кевърн се изправи и разпери месестите си ръце с разтворени длани.
— Чакай малко. Изслушай ме, преди да избухваш. И след това кажи, че не съм прав.
Сузана кипеше.
Кевърн погледна към Бърн.
— Информацията е поверителна. Би ли…
— Не — прекъсна го Сузана. — Вече така ще бъде. Лекс.
По лицето на Кевърн този път пробягна нещо, очевидно дори за Бърн: гняв, който той моментално овладя.
— През следващите няколко дни — обърна се Сузана към Кевърн — ще му казвам всичко, което знам. Всичко. Без тайни. Ние сме екип. Ти го искаше — е, получи си го. Няма да изпадам в положението да решавам какво трябва и какво не трябва да му казвам. Той трябва да знае всичко, за да остане жив. А това би било трудно, ако добавим още едно ниво на секретност.
Кевърн я гледаше втренчено. Бърн трябваше да гадае какво става. Изглежда, Сузана се опитваше да му каже, че ще пренебрегне всякакви забрани и няма да се съобразява с никакви правила заради оцеляването им. Сякаш искаше да му каже: Благодаря, че ни бутна от скалата, но след като си го направил, ние ще отговаряме за падането. И за приземяването. Ако това не се харесва на Кевърн и на шефовете във Вашингтон, проблемът си е техен.
— Имаш право — съгласи се неохотно Кевърн. — Ето какво става според мен. Но не съм сигурен. Мислих много по въпроса. Към края на обучението ти във Фермата, Джуд ме дръпна настрани и настоя да поговорим някъде навън. Срещнахме се в един бар и той ми каза какво е намислил.
Лицето на Сузана застина. Бърн разбра, че Кевърн е нанесъл успешен удар в малкия им дуел на нерви.
— Джуд смяташе, че версията с контрабандата няма да мине, без да е подплатена с убедителна разузнавателна операция, осъществена лично от него. Смяташе, че човек в неговото положение не може да ръководи първокласна контрабандна операция, без да е обезопасена по някакъв начин. Поиска разрешение, както и финансиране за провеждането на негова самостоятелна контрабандна сделка.
Кевърн прокара ръка по лицето си и изсумтя. Погледна пода, изпъшка и отново скръсти ръце.
— Претеглихме внимателно всички плюсове и минуси. Той явно бе обмислил нещата добре и за всичко имаше отговор. Боеше се, че ако хората на Байда започнат да ровят надълбоко, когато го проверяват, ще открият, че се занимава с контраразузнаване. Тогава лесно би могъл да твърди, че то е свързано с контрабандата. Джуд предполагаше, че Байда ще остане доволен от това обяснение. Звучеше убедително. Но дори ако въпреки това Байда продължи да таи някакви подозрения, на хората му щеше да е адски трудно да изровят друго обяснение. Всъщност Джуд имаше предвид двойно подсигуряване. Нещо като гръмоотвод, който би отвел всички подозрения, свързани с действията му, право в контрабандната операция. Умно измислено.