Кевърн млъкна и отново седна на бюрото. Изглеждаше уморен. Бягането се бе оказало дълго и изтощително за всички, а сега, вместо да пресекат финала, започваха втора обиколка.
— Джуд имаше една молба — продължи Кевърн. — Не искаше да ти казвам какво е намислил. Според него — и мисля, че беше прав — не беше необходимо да те натоварваме допълнително. Ако задачата ти не включваше контрабандната операция, тогава защо трябваше да те обременяваме с проблемите на разузнаването? Това само би увеличило напрежението.
Той млъкна, вдигна въпросително едната си вежда и я погледна, като че се опитваше да прочете мислите й.
— Това е цялата тайна — каза Кевърн и колебливо добави: — Всъщност Гордън също не знае за малката операция. Знам само аз. И се опитвам да забравя, за бога.
В последвалата тишина Бърн видя огорчението, изписано по лицето на Сузана. Или просто така му се стори. Знаеше колко важно е партньорите да си имат доверие, особено партньори в шпионажа, свикнали със свободното падане, при което се приема, че другият осигурява спасителното въже, предотвратяващо фаталния завършек на скока. Такова доверие си имаше емоционална цена, особено между партньори, които са споделяли нещо повече от държавни тайни.
Сега тя научаваше, че Джуд през цялото време е крил от нея тайната си. А тя дори не е подозирала. Това беше измама, а в контекста на техния свят тя бе равносилна на изневяра.
— Е? — попита Кевърн.
Сузана кимна.
— Наистина в един момент би се оказало слабо място. — Кимна отново. — Имал е основания да го направи.
От другата стая се чу оживен разговор. Те млъкнаха и изчакаха гласовете да стихнат.
— Добре — каза Сузана и прочисти гърлото си. — Дай ми някаква информация, каквото и да е. Трябва да се справим с този тип.
Кевърн поклати глава.
— Вече ти казах. За последен път говорихме с него в онзи бар. Винаги съм смятал, че е свършил работата, но това си беше операция на Джуд. За мен тя не съществува. Не знаех нищо за нея тогава, не искам да знам нищо и сега. — Той я погледна многозначително. — То си беше изцяло работа на Джуд. Включително и евентуалният провал. Ако използваш този човек, те очаква същото.
— Щеше да му дадеш разрешение да изкопае и собствения си гроб, ако беше поискал, нали?
— Не ме учи какво мога и какво не мога да разрешавам. Хайде, Сузана, нали затова и тримата сме си сложили главата в торбата. Всички знаем историята. А това е стара история. — Кевърн погледна Бърн, после Сузана. — Те искат Гази Байда. Каквото и да им струва.
Сузана погледна Бърн.
— Все едно да публикуваш обява за работа за хора, които обичат приключенията. Като получиш молбите, изхвърляш в колчето всички, освен на кандидатите, които са любители на руската рулетка. После ги изпращаш в някой китайски бардак, за да открият човек, който продава револвер само с един патрон в него. Агентите ти може и да го намерят, но ти не се изненадваш особено, ако загубиш няколко от момчетата си. Защото си го предвидил.
Кевърн я гледаше изпитателно. Бърн си помисли, че той се опитва да прочете мислите й и да разбере дали с променила отношението си към него.
Тя се обърна към Кевърн.
— Имаш ли представа дали този човек знае за Байда?
Кевърн поклати глава.
— Не съм сигурен, но предполагам, че знае.
Мълчание.
Сузана се приближи до Бърн и погледна към улицата. Намираха се в тих, гъсто населен жилищен квартал. Между клоните на дърветата видя две жени, които миеха тротоара със сапунена вода и после я измитаха на паважа.
— Джуд обичаше да жонглира — каза Сузана, наблюдавайки двете жени, които се спряха да отдъхнат и да побъбрят, озъртайки се, за да не пропуснат нещо интересно от живота наоколо. — Обичаше да има едновременно няколко възможности, за да си осигури пълен контрол върху сложните ситуации. — Тя кимна. — Да, предполагам, че Минго знае за Байда. — Обърна се и добави: — Така. Чака ни доста работа. Как е Гордън?
— Добре е — отвърна Кевърн.
Сузана кимна.
— Чудесно.
Толкова за близките семейни отношения.
— Ние изчезваме — каза тя. — Ще се обадим, когато решим как да се справим с положението.
— Добре — съгласи се Кевърн. — Имам нов телефон за теб. — Той се изправи, приближи се до маса, отрупана с електроника, взе мобилен телефон и зарядно устройство и й ги подаде. — Върни ми стария.
Сузана извади от чантата си телефона и му го даде.
— Така — каза Кевърн. — В този е вградено всичко необходимо. Ще знаем къде си във всеки един момент. Искаме да ни докладваш колкото може по-често или когато ти се налага. Набираш нула шест нула и започваш да говориш. Сигналът е максимално защитен. Следим го денонощно. Ще отговорим веднага. Всичко останало си е същото.
— Добре.
— Имай предвид, че Байда ще получи информацията до няколко часа. Може вече и да я е получил. Щом Минго знае, че Джуд е жив, следва да приемем, че всички знаят. Бъди готова.
— Ще действаме максимално бързо — отговори тя, после сложи телефона и зарядното устройство в чантата си и двамата с Бърн си тръгнаха.