— Не, Джон, не ги отхвърляй — каза Елис, улавяйки го несъзнателно за ръката. Те са като роса за изсъхнала трева и могат да пробудят младежките ти чувства и да смекчат сърцето ти, закоравяло по-скоро от лоши привички, отколкото от низки подбуди.
— Елис Дънскоум — произнесе лоцманът, като се приближи към нея със сериозен и тържествен вид, тази нощ научих много неща, макар че съвсем не дойдох тук за това. Ти ми показа колко зловредно е диханието на клеветника и колко трудно се запазва доброто име. Най-малко двайсет пъти съм срещал наемниците на своя крал в открит бой и винаги съм се сражавал мъжествено под знамето, което бе издигнато за пръв път от моята ръка и което, слава богу, нито веднъж досега не съм виждал спуснато даже на една педя; нрез цялата си служба не мога да се упрекна за нито една малодушна или нечестна постъпка. И с какво съм възнаграден? Езикът на гнусния клеветник е по-остър от сабята на воина и оставя дори по-незаличим белег!
— Никога досега не съм чувала от теб такива справедливи думи, Джон, и дай боже да те спохождат винаги! — промълви Елис с чувство. Ти казваш, че си рискувал скъпоценния си живот в двайсет битки, ала виждаш колко неблагосклонно е небето към размирниците! Разправят, че никога светът не е виждал по-отчаяна и по-кървава борба от тази, чийто грохот разнася твоето име до най-далечните кътчета на тоя остров …
— То ще се разнася навред, където се говори за морски битки! — прекъсна я лоцманът с гордо вълнение, което започваше да измества тъгата, помрачавала досега лицето му.
— И все пак тази мнима слава няма да предпази името ти от безчестие, и ефимерните награди на победителя не могат да се сравнят с наградите на победените. Знаеш ли, че нашият милостив монарх, смятайки делото на твоя последен противник за свято, го е обсипал със своята кралска щедрост?
— Да, посветил го е в рицарско звание! — възкликна лоцманът с презрителен и горчив смях. Е, нека му дадат отново кораб, а на мен друг и му обещавам графска титла, ако заслужи това с ново поражение!
— Не говори толкова прибързано и не се хвали, че те закриля някаква сила. Тя може да ти измени, Джон, точно когато най-много се нуждаеш от нея и най-малко очакваш да ти изневери — възрази събеседницата му. В битката не винаги печели най-силният, както и в бягането най-бързият.
— Не забравяй, моя добра Елис, че думите ти имат двояк смисъл! Вярно, в бой не винаги спечелва най-силният, ала в бягането безусловно побеждава най-бързият. Да, да, много често страхливците са се спасявали от мен само с бързите си нозе! Елис Дънскоум, ти не познаваш и една хилядна от мъченията, които съм изтърпял по вина на знатни мерзавци, само защото ти завиждат за заслуги, на които не са способни, и принизяват славата на дела, непосилни за тях.
Захвърлиха ме сред океана като негоден кораб, на който е възложена безнадеждна мисия, за да загине после в катастрофата, предизвикана от самия него! Колко коварни сърца са ликували, виждайки пробитите ми платна, с надежда да ме пратят на бесилка или в гроб на морското дъно! Но, останаха разочаровани! Погледът на лоцмана, вече не тъй пронизителен и твърд, сега пламтеше от диво злорадство и той продължи по-гръмогласно: Да, горчиво разочаровани! О, тържеството над сразените врагове е нищо в сравнение с безмерната радост, която изпълни сърцето ми, когато се издигнах тъй високо над тези подли и жалки лицемери! Аз молех, умолявах най-настоятелно французите да ми дадат макар и най-лошия си кораб, стига да може да води бой. Увещавах ги, че това е необходимо и че не ме е страх за живота ми. Но, интригите и завистта ме лишиха от законните права и ми отнеха повече от половината слава. Наричат ме пират! Дори и да съм заслужил това име, аз го дължа по-скоро на нищожеството на моите приятели, отколкото на действията ми срещу неприятеля!
— И не те ли кара всичко това да станеш отново верен на своя крал и на родината си, Джон? — запита тихо Елис.
— Остави тази глупава мисъл! — провикна се лоцманът, сякаш че изведнъж осъзнал, че е проявил слабост. Така става винаги с хора, които се отличават с делата си. Но, да се върнем пак на твоето посещение. Аз мога да спася себе си и другарите си от този жалък затвор, но заради теб искам да избягна кръвопролитие. Може би ти знаеш как да извършим това, без да ни усетят? Когато се съмне, ще ви отведат в стаята, където се видяхме за пръв път. Това ще стане тю молба на мис Хауард, която ще каже, че постъпва така от състрадание и чувство на справедливост и от желание да разбере какви сте в действителност. Няма да посмеят да й откажат. И докато стражата стои пред вратата, ще ви преведат през друга врата до стаите в същото крило, откъдето лесно ще можете да скочите през прозореца на земята, която е обрасла с храсталак. А след това спасението ви зависи от вашето благоразумие.
— Ами ако този Дилън, за когото споменаваш, подозира истината, как ще отговаряш пред закона, загдето си подпомогнала нашето бягство?
