— Няколко ли? — прекъсна го победителят. Не зная какво разбирате под „няколко“, храбри стари приятелю. По времето на Уулф, Ебъркромби и Бредък може да сте гърмели един срещу друг по цели седмици, но аз също съм виждал добра стрелба и мога да се произнеса за такива работи. В сраженията при Хъдсън трясъкът на мускетите приличаше на барабанен бой. Ала това е вече минало, останали са само спомени. А, като се има пред вид съотношението на силите, тази схватка беше най-отчаяната от всички сражения, в които съм участвувал досега! Гората е осеяна с трупове, а както виждате, водим със себе си само неколцина от тежко ранените.
— Боже господи! — възкликна смаяният старец. Само на един изстрел от моя дом да стане такова сражение, а аз да не зная нищо! Ех, не ме бива вече! А едно време още първият изстрел ме събуждаше от дълбок сън.
— Щикът не вдига шум — отвърна невъзмутимият капитан, като направи изразителен жест. Това оръжие е гордостта на англичаните и всеки опитен офицер знае, че един удар с щик струва колкото огъня на цял взвод.
— Какво?! Да не сте атакували на щик? — извика полковникът. — О, Бъроуклиф, мой храбри млади приятелю, бих дал двайсет торби ориз и двама здрави негри само и само да погледам такова сражение!
— Безспорно, приятно би било да се гледа такова зрелище — съгласи се капитанът, и този път за победата не ни беше нужен Ахилес. Аз плених всички оцелели, поне тия, които стъпиха на английска земя.
— А, нашият тендер видя сметката на шхуната! — добави полковник Хауард. И дано всеки бунт бъде сразен така! Но, къде е Кит? Къде е моят роднина мистър Кристофър Дилън? Иска ми се да го попитам какво изискват законите на нашето кралство от верните му поданици в такива случаи. Сега ще има работа за мидъл-секските съдебни заседатели, капитан Бъроуклиф, ако това не влиза в компетенцията на самия министър. Къде е моят роднина Кит, смиреният, умният, верният Кристофър?
— Касикът non est68, както казваше полицейският пристав на някои умници в нашия полк, когато присъствието им беше особено наложително — отвърна капитанът. Ала кавалерийският офицер ми подхвърли, че негово превъзходителство провинциалният съдия отишъл на тендера, за да даде сведения за местоположението на неприятеля, и останал там да дели с моряците опасностите и славата на боя.
— Да, само той може да бъде! — извика полковникът, потривайки радостно ръце. Само той може да постъпи така! Като чул военните тръби, забравил е за съдебните дела и мирните си занимания, забравил е, че се готви за държавен деятел, и с младежки жанр и лекомислие се е хвърлил в боя!
— Касикът е предпазлив човек — забеляза сухо капитанът и несъмнено ще си спомни задълженията пред потомството и пред самия себе си, когато се сблъска лице срещу лице с врага. Но ме учудва, че още не се е върнал, защото шхуната отдавна се предаде — видях това със собствените си очи.
— Извинете, господа — обади се Грифит, който не можеше да се сдържа повече и пристъпи към говорещите. Неволно подочух нещо от вашия разговор и се надявам, че няма да скриете истината от един обезоръжен пленник. Доколкото разбрах, тази сутрин била пленена някаква шхуна?
— Точна така — отговори Бъроуклиф с такова добродушие и деликатност, че човек би повярвал в безмерното му благородство. Но, се въздържах да ви го кажа, защото прецених, че и без това си имате достатъчно лични неприятности. Мистър Грифит, този джентълмен е полковник Хауард, от чието гостоприемство ще имате възможност да се възползувате, преди да се разделим.
— Грифит! — повтори полковникът възбудено. Грифит! Каква гледка за моите старчески очи! Синът на почтения, храбрия, верния Хю Грифит, пленен с оръжие в ръка, вдигнато срещу неговия крал! Ах, млади момко, млади момко! Какво щеше да каже твоят честен баща, какво щеше да каже неговият най-добър приятел, бедният ми брат Хари, ако господ ги бе поживил до днес да видят тоя нечуван позор, това незаличимо петно върху честта на твоето добро семейство?
— Да беше жив сега баща ми, щеше също да се бори за независимостта на своята родина! — отвърна гордо младият човек. Но, аз искам да се отнеса с уважение дори към предразсъдъците на полковник Хауард и затова ще го помоля да не зачеква въпроси, по кои ю никога няма да се разберем.
— Никога, докато си в редовете на метежниците! — извика полковникът. Ех, момче, момче, колко много бих те ценил и обичал, ако умението и знанията, които си получил в служба на краля, бяха оползотворени сега за защита на неговите неотменими права! Аз обичах твоя баща, почтения Хю, като родния си брат Хари …
— И неговият син сигурно ви е още скъп — прекъсна го Грифит, като стисна в шепи ръката на полковника, който понечи да я отдръпне.
