— Нито думичка, ваше високоблагородие. Винаги съм мислил, че ефрейтор Джон е бил велик и храбър генерал. Правилно си мислил, мистър Дрил. Такъв би могъл да бъде и един друг джентълмен, ако негово величество благоволи да подпише съответната заповед. Но и с майорски чин човек може да стане командир на полк, а това е предостатъчно! С една дума, мистър Дрил, трябва да закараме пленниците до манастира без много-много шум, за да продължават кавалеристите да препускат по брега и да не се нахвърлят върху нашата плячка. А по-нататък всичко опира до военното министерство, пък за тая дреболия можеш да разчиташ на мен. Аз имам там свой човек, който държи с еднаква сръчност и сабята, и перото. Дрил не е дълго име, лесно може да се впише в донесение.
— О, господи, ваше високоблагородие! — възкликна поласканият алебардист. Наистина такава чест е повече от … Аз съм винаги на вашите заповеди!
— Добре. Сега ти заповядвам да мълчиш и да накараш хората си да мълчат, докато не стане време да се говори, а тогава ти обещавам да вдигнем шум до бога. Бъроуклиф поклати важно глава и продължи. Ама голям бой падна, сержанте! В средата — развалини, от двете страни гора, а отвред убити и ранени. О, дай ми само мастило, и ще ти опиша това сражение така, че кръвта ти ще се смръзне! Хайде, приятелю, върви да се готвиш за поход.
Осведомен по този начин за тайните кроежи на командира, покорният изпълнител на желанията му отиде да даде съответните разпореждания на своя отряд и да се стяга бързо за път. Заповедта бе изпълнена незабавно. Телата на убитите останаха непогребани, тъй като Бъроуклиф смяташе, че уединеността на развалините е достатъчна гаранция да не бъдат открити; ще ги вдигнат, когато се мръкне (капитанът искаше да действува потайно, за да си присвои всичката слава). Ранените бяха сложени на носилки, направени набързо от мускетите и одеялата на пленниците, след което победители и победени излязоха от развалините, движейки се в сгъстен строй, така че първите скриваха вторите от любопитните погледи на случайни минувачи. Всъщност нямаше защо да се опасяват от това, защото тревогата и страхът, породени от разнеслите се из цялата околност преувеличени слухове, изключваха всякаква поява на външни хора на такова скрито и уединено място като манастира „Света Рут“.
Отрядът вече излизаше от гората, когато се чу пращене на клонки и шумолене на сухи листа, което показваше, че някой се приближава.
— Трябва да е разезд на тия проклетници, драгуните! — възкликна Бъроуклиф с явно недоволство. Тропат като цял кавалерийски полк! Джентълмени, вие ще свидетелствувате, че вече се оттегляхме от бойното поле, когато срещнахме това подкрепление, ако то се окаже такова.
— На драго сърце ще потвърдим, сър, че заслугата за тази победа е ваша — каза Грифит, като погледна тревожно в посоката, откъдето се приближаваше шумът, очаквайки от гъсталака да изскочи не вражески отряд, а заблудилият се лоцман.
— Разчиствай пътя, Цезаре! — викна някой недалеч от тях. Сега тоя проклет къпинак отдясно, Помпее! Бързайте, юнаци, иначе няма дори да помиришем барут.
— Хм! — изръмжа капитанът с предишната философска невъз-мутимост. Сигурно пред нас е някой римски легион, събудил се от седемнайсетвековен сън, а това е гласът на неговия центурион. Да се спрем, мистър Дрил, да видим как маршируват древните!
Капитанът още не се бе доизказвал, и на горската поляна, на която бе спрял Бъроуклиф с отряда си, изскочиха двама негри, превити под тежестта на мускетите. Подир тях от бодливия храсталак, където се бяха заплели, се измъкна и полковник Хауард. Едва след като оправи дрехата си и обърса изпотеното си от непривично напрежение лице, старецът забеляза, че отрядът на капитана се е увеличил значително.
— Чухме стрелбата ви — провикна се старият воин, действувайки усилено с цветната си кърпичка, та реших да ви се притека на помощ! Навременната вилазка е вдигала не една обсада, макар че ако Монкалм беше си стоял спокойно в крепостта, Аврамовите равнини нямаше да се напоят с кръвта му.
— О, той е постъпил като истински войник, по всички правила на военното изкуство! — възкликна Менюъл. И ако днес бях последвал неговия пример, нещата сигурно щяха да вземат съвсем друг обрат!
— Кой е този? — учуди се полковникът. В такова облекло, а се осмелява да съди за сражения и обсади!
— Той е dux mcognitorum67, уважаеми домакине — отговори Бъроуклиф, което на английски значи „капитан от морската пехота на служба при американския Конгрес“.
— Как?! Значи, сте се срещнали с враговете? И, кълна се в славата на безсмъртния Уулф, сте ги пленили! — провикна се ликуващо старецът. Аз ви се притекох на помощ с част от моя гарнизон, защото видях, че дойдохте насам, и дори чух няколко изстрела на муските …
