Само след няколко минути застана пред покоите на кардинал Дьо Роан. Тази вечер висшият духовник даваше прием в чест на архиепископ Дьо Ларошфуко. Франсоа Жером дьо Ларошфуко, братовчед на Морпа, бе пристигнал във "Версай" от Рим и щеше да остане само няколко дни. Архиепископът изпълняваше длъжността кралски посланик във Ватикана. Очакваше го блестящо бъдеще. Скоро щеше да стане кардинал, а се говореше също, че
– Колко се радвам да ви видя, скъпи братовчеде! – Морпа целуна ръка на архиепископа и поздрави учтиво кардинал Дьо Роан и другите гости. Присъстваха монсиньор Бойе, отец Перюсо, граф Д'Аржансон и Кристоф дьо Бомон, новият архиепископ на Париж.
– Как сте? Мога ли вече да ви поздравя с кардиналски сан? – попита Морпа.
Ларошфуко се усмихна.
– Да, мисля, че можете, но официалната церемония ще се състои чак през април. – Отпи глътка вино и добави: – През декември ще се върна в Двора.
– Чудесни новини, скъпи братовчеде.
– Трябва да призная с каква радост очаквам завръщането във "Версай" след две години в Рим. Още повече, че папата ме натовари със свещената мисия да защитавам интересите на Светия престол в родината си.
– Негово Светейшество е много проницателен, щом е разбрал колко спешно се нуждае Дворът от хора като вас – намеси се архиепископът на Париж, който стоеше до тях.
Едва 43-годишен, той беше твърде млад за високия си сан, но тясното му лице излъчваше силна енергия. Бомон беше известен със строгите си религиозни принципи. Дълго се бе колебал дали да заеме поста архиепископ на Париж и прие едва след изричното настояване на краля.
Архиепископ Дьо Ларошфуко му кимна с благодарност.
– Разкажете ми какво ново има в Париж и Версай – помоли той. – С безкрайно учудване научих, че кралят все още е влюбен в мадам Дьо Помпадур.
Морпа изкриви уста.
– Да, за нещастие. Отскоро дамата играе театър, за да забавлява любовника си.
– Театър? – учуди се още повече архиепископът.
Граф Д'Аржансон се присъедини към тях с чаша в ръка.
– Маркизата определя не само какви пиеси ще изпълнява трупата, а и кой има право да седи редом с краля в зрителната зала. Само си представете! Негово Величество седи сред буржоа с купени или откраднати титли!
Архиепископът очевидно не повярва на думите му. По-късно, когато отидоха да вечерят в съседния салон и лакеите им сервираха първото ястие, той отново подхвана темата.
– Бог ми е свидетел, господа, аз бях твърдо убеден, че тази жена няма да се задържи в Двора повече от няколко седмици.
– Влиянието ѝ върху Негово Величество е застрашително – обади се мосю Бойе и костеливите му пръсти стиснаха крехката кристална чаша. – Но това не е за учудване, като имаме предвид, че маркизата постоянно общува с поети и философи от Париж, до един еретици. Тази жена застрашава реда и правото в държавата!
Духовниците разказаха на Ларошфуко, че след смъртта на дофината кралят за малко се отвърнал от любовницата си, но после двамата отново се сближили.
– Според мен положението е още по-лошо отпреди. Негово Величество я отрупва с подаръци и открито показва колко държи на нея – заключи кардинал Дьо Роан.
– Не бива да се предаваме – Д'Аржансон си отряза второ парче фазан. – Още един аборт и нищо чудно въпросът да се уреди от само себе си. Дамата очевидно е доста крехка...
– Не можем да разчитаме на това – отсече монсиньор Бойе.
Морпа остави вилицата и се обърна към духовника:
– Досега само два фактора са успявали да отделят краля от метресите му. Първо, натискът на Църквата, който, ако позволите да отбележа, трудно постига успех, и второ...
– Простете, мосю Морпа – прекъсна го новият архиепископ на Париж, – но точно там е въпросът. Църквата е длъжна да се намеси. – Строгият, но мелодичен глас увличаше слушателите. Морпа разбра защо цял Париж се стича на проповедите му. – Как свещениците ще учат простите хора в енориите си на морал, как ще ги задължават да спазват Божиите закони, след като кралят не ги зачита?
Морпа се отказа да обяснява втория фактор, който би могъл да откъсне краля от метресата му. Архиепископ Дьо Бомон очевидно умееше да убеждава хората в правотата си. С него в столицата щеше да завее друг вятър – министърът беше убеден в това.
– Вие сте абсолютно прав. Църквата е длъжна да се намеси – повтори тихо Морпа и отново се замисли за собствените си планове. Новият архиепископ също щеше да получи роля в тях.
В края на март приключи първият сезон на театъра. Последното представление се състоя на 18 март и донесе пикантна изненада. Кралят покани съпругата си да гледа пиесата.
Жан научи новината от херцог Дьо Лавалиер и пребледня.
– Божичко, защо точно днес? Ще играем
Комедията разказваше историята на мъж, който става за смях пред обществото, влюбвайки се в собствената си съпруга.
– Ирония на съдбата – отговори весело графиня Д'Естрад, която ѝ гостуваше.
