Льо Норман дьо Турнем внимателно наблюдаваше действията ѝ и изведнъж скочи разтревожено.
– Почакайте!
Жан замръзна насред движението.
Без да каже дума, той взе кутийката от ръцете ѝ и я огледа внимателно.
– Щом няма подател, не бива да я отваряте лично.
– Какво ви притеснява?
– Не съм сигурен, но един откупчик на данъци, мой стар приятел, веднъж преживя крайно неприятна изненада с подобно пакетче.
Повикаха Гийом. Льо Норман дьо Турнем му нареди да сложи маска и дебели ръкавици и да отвори кутийката в съседното помещение.
– Наистина, скъпи чичо, намирам, че преувеличавате... – рече колебливо Жан, щом лакеят излезе.
– Може би сте права, но...
Силен гръм от съседното помещение прекъсна думите му.
В първия миг Жан се вцепени от уплаха. После скочи и последва мъжете, изтичали да видят какво става.
Черен дим изпълваше малкия салон. Върху масата, на която Гийом бе отворил кутията, лежаха парченца стъкло. Лакеят свали от лицето си прашната маска и се закашля.
– Съжалявам, мадам...
Очевидно бе ужасен от настъпилия хаос.
– Няма за какво да се извинявате, Гийом – отвърна глухо Жан. – Радвам се, че сте жив и здрав.
– В кутията имаше тъмна фиола. Отворих я и тя експлодира – разказа лакеят, когато се поуспокои.
Льо Норман дьо Турнем разгледа смръщено черния прах, покрил масата.
– Да не пипаме нищо, преди да разберем какво е.
Уплашени от гърма, отекнал в жилището, дотичаха мадам Дю Осе и Валери. Главната камериерка чу последните думи на Льо Норман дьо Турнем.
– Да повикаме ли доктор Кесне, мадам?
Жан едва сега осъзна какво са искали да ѝ сторят и пребледня като смъртник.
– Бързо иди да доведеш доктора! – заповяда мадам Дю Осе, обърната към Валери. Ала момичето не реагира. Стоеше и с широко отворени очи се взираше в почернялата от прах масичка.
– Не ме ли чуваш? Върви да доведеш доктор Кесне!
Най-сетне Валери се отърси от вцепенението си и излезе тичешком.
Луи моментално прекъсна съвещанието си с граф Д'Аржансон и отиде при нея.
– Наистина ли пратката е експлодирала? – попита стъписано той.
Жан кимна. Случилото се беше кошмар, от който се надяваше да се събуди.
– Нямаше подател. Ако не беше мосю Льо Норман дьо Турнем...
Луи стисна ръката ѝ и се обърна към доктор Кесне, който беше настъргал малко прах на лист хартия и го миришеше.
– Смятате ли, че е отрова?
– Не, вероятно не. Само барут. Все пак ще го изследвам, за да съм сигурен.
Луи попипа кутията и рече:
– Граф Дьо Морпа ще се заеме с разследването. Някой от пажовете да го повика. Веднага.
Жан стисна зъби, за да не възнегодува срещу тази заповед. Не искаше графът да я вижда в това състояние, ала той беше министърът, на когото се подчиняваше цялата парижка полиция.
Морпа се появи само след минути и се поклони пред краля. Съобщиха му за случилото се.
– Поверявам случая във вашите ръце, графе. От само себе си се разбира, че разследването трябва да се води под най-строга тайна – заяви кралят.
– Разбира се, сир – отвърна Морпа и нареди на секретаря си да събере черния прах и стъкълцата от фиолата в кутийка. – Не се тревожете, маркизо, много скоро ще разберем дали съдържанието на фиолата е било отровно – допълни графът. Жан никак не хареса усмивката, плъзнала по тънките му устни.
Валери избяга навън. Нуждаеше се от чист въздух. Опита се да диша дълбоко и да се успокои, но цялата трепереше. Какво щеше да се случи, ако маркизата сама бе отворила пакета? В гърлото ѝ се надигна гадене. Подозираше кой е изпратил фиолата.
Какво да правя? – запита се отчаяно момичето, седна на стълбата и отпусна глава върху коленете си. Графът никога няма да ѝ позволи да си отиде. Ами ако с маркизата се случи нещо непоправимо?
След около седмица граф Дьо Морпа посети краля и Жан, за да им съобщи резултатите от разследването. В праха имало съвсем незначително количество барут.
– В стъклената фиола най-вероятно е имало малък фойерверк и при отварянето се е стигнало до лека експлозия. Навярно някой си е позволил лоша шега с маркизата.
– Наистина ли? – Жан го измери със студен поглед. Резултатът от разследването не я учуди ни най-малко. Дори фиолата да беше пълна с най-страшната отрова, той не би го съобщил пред краля.
– Да, маркизо. – Както винаги в присъствието на Луи Морпа олицетворяваше самата учтивост. – Ако бяхте отворили фиолата, нямаше да ви се случи нищо лошо – освен уплахата, естествено.
– Колко успокоително, мосю.
Той пренебрегна сарказма ѝ.
– Както и да е, надявам се резултатът от разследването да ви задоволява. Би било много по-страшно, ако някой наистина е искал да ви отрови, нали? – заяви Морпа толкова невинно и с толкова фалшива любезност в гласа, че Жан изпита желание да го зашлеви. Едва удържаше гнева си.
– Графът е прав. Успокойте се, мадам, във фиолата не е имало отрова – каза ѝ Луи по-късно, когато останаха сами.
Жан не каза нищо и той я прегърна утешително.
