Преди няколко дни Машо д'Арнувил бе представил на краля окончателните си предложения – след като седмици наред изслушва най-различни съвети и мнения, а после членовете на Държавния съвет обсъдиха идеите му.
Луи кимна мрачно.
– Смятам да разреша на мосю Д'Арнувил да определи двайсетпроцентов данък.
– Данъкът е справедлив – кимна спокойно Жан. – Една пета от доходите от имуществото не е толкова много.
Жан знаеше не по-зле от краля, че данъкът е справедлив, но и опасен, защото предвиждаше облагане и на привилегированите съсловия – аристокрацията и клира. Финансовият министър възнамеряваше да обложи с данък доходите от земята, търговията и натрупаното богатство, но не засягаше надниците на работниците и приходите на дребните селяни и арендатори.
Луи въздъхна и остави перото.
– Наясно съм, че данъкът ще срещне съпротива. Особено клирът ще се разгневи ужасно... но това е за доброто на Франция и моята воля е да го въведем възможно най-скоро.
Жан помилва ръката му.
– Вие сте господарят на тази страна. Аристокрацията и клирът са длъжни да ви се подчиняват. А народът ще ви бъде благодарен.
Луи кимна, ала лицето му остана непроницаемо. Посегна отново към перото, но не го взе, а се обърна към нея и я изгледа изпитателно.
– Доктор Кесне е бил вчера при вас. Какво каза?
Загрижената нежност, с която ѝ говореше, я свари неподготвена. Внезапните обрати в настроението му не преставаха да я изненадват. Само за секунди Луи беше в състояние да премине от близост и доверие към хладно пренебрежение и обратно. Внезапната интимност, появила се така изведнъж, направи двойно по-трудно намерението ѝ да не му признае истината.
– О, всичко е добре – отговори тя и се опита да се усмихне безгрижно, ала от настойчивия му поглед бузите ѝ пламнаха.
– Радвам се да го чуя.
Луи я прегърна и Жан с болка осъзна, че за нищо на света не иска да го загуби, все едно на какъв риск би се подложила с нова бременност.
– Според мен това е най-доброто място за конюшните – кралят отново се наведе над плановете за "Белвю".
Публичното оповестяване на новия данък предизвика вълнения, каквито никой не очакваше. Засегнатите недвусмислено изразиха възмущението си. Парламентаристите надаваха гневни викове. Магистратите, които също трябваше да плащат данък, отказаха да подпишат закона. Наложи се Луи да каже тежката си дума, за да разберат господата в червените роби какви са правата и задълженията им спрямо краля.
Най-силно се възмути духовенството. В парижкия дворец на кардинал Дьо Роан отново се състоя тайна среща между придворните духовници и архиепископа на Париж.
Старият кардинал беше много болен и лакеите го отнесоха в залата на носилка. За всички присъстващи беше ясно, че дните му са преброени и Всемогъщият много скоро ще го повика при себе си, а постът му ще се оваканти. Неспособен да говори, кардинал Дьо Роан само кимна с трепереща глава към Ларошфуко, отдавна спряган за негов наследник, да открие съвещанието.
– Ваше Превъзходителство сигурно ще се съгласи с мен – започна новият кардинал, след като се поклони почтително, – че ние в никакъв случай не можем да приемем облагане на клира с данък.
Ново кимване потвърди мнението на кардинала.
Бомон, архиепископът на Париж, скочи от мястото си.
– Църквата винаги е била щедра. Ние даваме предостатъчно пари за публичните разходи на краля, но това е доброволно дарение. Не сме задължени да плащаме данък, ние правим жестове на великодушие! – Очите му святкаха гневно, ръцете му бяха стиснати в юмруци. – Янсенистите ликуват! След като Парламентът одобри безбожния нов данък, наложен от онзи еретик Машо д'Арнувил, те открито изразяват подкрепата си.
Според Бомон янсенистите, които имаха многобройно представителство в Парламента, Върховният съд и парижкото кметство, представляваха най-голямото зло за Франция. Привърженици на учението на Августин, те проповядваха милост и вярваха, че човек може да спаси душата си само по Божие благоволение – ако Бог го е определил като достоен да бъде спасен. Ватиканът застъпваше друго мнение, затова още през 1713 г. папата бе издал вулата
– Какво друго би могло да се очаква от Машо д'Арнувил? – обади се мрачно монсиньор Бойе. – Той е протеже на мадам Дьо Помпадур, а всички знаем какъв е произходът на тази жена. Няма съмнение на кого трябва да благодарим за тази безсрамна идея.
– Влиянието на фаворитката е опустошително – подкрепи го пламенно отец Перюсо, изповедникът на краля.
Ларошфуко много искаше да попита двамата придворни духовници защо досега не са предприели нищо срещу метресата на краля, която открито общуваше със свободомислещи философи и поети и подкрепяше издаването на произведенията им, но си замълча. Само плъзна поглед към голямата картина на стената, изобразяваща Апокалипсиса. Винаги я беше харесвал. За момент си представи братовчед си, граф Дьо Морпа, някога толкова могъщ, а сега заточен в Бурж заради онази жена. Не допусна обаче никой да забележи вълнението му.
