– Нямам понятие как го правите, скъпа моя, но изглеждате още по-красива! Издайте ми тайната си!
– Мисля, че е заради любовта – отговори през смях Жан.
Графинята изкриви лице и извика ужасено:
– Мили Боже! Никога не споменавайте тази дума пред Двора! Първо, никой няма да ви повярва и второ, тя звучи неприятно буржоазно.
Графинята отвори трескаво червеното си ветрило и Жан отново избухна в смях. Забележката на приятелката ѝ в никакъв случай не беше иронична – всеки знаеше, че добрият тон в Двора изисква никой да не приема на сериозно любовните отношения. Придворните се женеха, раждаха деца, после си вземаха любовници – и всичко това за забавление, без силни, драматични чувства.
– Аз пък си мислех, че буржоазно е само да обичаш собствения си съпруг...
– Не, скъпа, това не е буржоазно, а смешно – отговори поучително графинята. Самата тя бе преодоляла без болка смъртта на съпруга си преди няколко години.
Жан размаха ветрилото си.
– Един ден, скъпа графиньо, ще изгубите сърцето си по някой мъж и ще се откажете от всичко заради любовта му.
Графинята остана истински шокирана.
– Господ да ме пази! – извика тя, без да подозира, че Жан ще се окаже истинска пророчица. Отново огледа приятелката си със завист и въздъхна тежко. – Сигурна ли сте, че не пиете тайни отвари?
– Ако вземах, веднага щях да дам и на вас – увери я Жан.
Изкушаваше се да каже истината на единствената си приятелка в Двора, ала разумът я съветваше да си мълчи – защото добре познаваше склонността на графинята да клюкарства. Само за няколко дни целият дворец щеше да научи. По-добре да пази скъпоценната си тайна и да се радва на бебето, което още по-здраво я свързваше с Луи.
Както всяка година, в началото на октомври дворът се премести за няколко седмици във "Фонтенбло". Почти всеки ден пристигаха куриери от армията. В Италия нещата се развиваха зле за Франция, но във Фландрия маршал Дьо Сакс, който естествено не бе напуснал кралската армия, жънеше нови победи. Не само Жан, кралят също му писа няколко пъти, за да го укроти, и старият воин явно бе решил да покаже на Франция и на света колко погрешно е било решението да поверят главното командване на принц Конти. Наскоро маршал Дьо Сакс бе завзел град Намюр и холандците, уплашени от устремно напредващия саксонец, помолиха за помощ австрийската кралица Мария Терезия.
– Нашите куриери и съгледвачи съобщават за придвижване на войски. Шарл дьо Лорен очевидно смята да прекоси река Маас заедно с австрийските и английските армии, за да помогне на холандците – докладва един ден граф Д'Аржансон.
Луи се взираше мрачно в картата, разстлана пред него.
– Колко са?
– Трудно ми е да преценя, Ваше Величество. Движат се обаче много бавно и според мен са около петдесет хиляди души.
– Петдесет хиляди?
Д'Аржансон кимна.
– Вероятно ще нападнат маршала в Лиеж?
– Така изглежда.
– Петдесет хиляди? Това показва само колко силен е страхът от маршал Дьо Сакс. Изпращат толкова голямо подкрепление, но няма да го победят – уверено заключи Жан. Кралят вечеряше в покоите ѝ и разговорът се въртеше все около новините от Фландрия.
– Много ценя способността ви да извлечете нещо добро и от най-лошата вест, мадам, мрачното чело на краля се разведри за момент.
– Надявам се това да не е вашият типичен очарователен начин да ми покажете колко съм наивна, сир?
Даже граф Д'Аржансон се засмя на забележката ѝ. След помирението им Жан по-често го канеше на интимните вечери в покоите ѝ. Той се отнасяше към нея дружелюбно, макар и сдържано. Жан бе поканила и принц Дьо Конти, но кралският братовчед, под предлог, че имал други задължения, се появи едва когато кралят лично го помоли. Жан не се разсърди, защото принцът явно се бе примирил с присъствието ѝ в Двора.
На следващата сутрин намери в кореспонденцията си поредното заплашително писмо. Редовете я изпълниха с ужас. Анонимният изпращач беше съчинил стих, по-грозен от всичко друго, получавано досега.
Под роклята си дръзко носи тя
на позора плода,
копелето на краля – мястото ѝ да затвърди.
Но малката буржоазка страхливо се пита:
Този път ще успея ли, или не?
Знай, драга: гнилият корен цвят не ражда,
а често губи плода си.
