— Оставяме обоза тук с охрана от копиеносци. Всички други да се приготвят за бой и потегляме срещу противника. Щом чак толкова им се иска да ми излязат насреща, нека им дадем тая възможност.
С радостни възгласи всички приветстваха онова, което смятаха за смелост, без да подозират, че Родри просто иска да срещне смъртта и да се отърве веднъж завинаги. Може би само Кълин се досещаше какво става в душата му, защото изглеждаше разсеян, като че мислеше за нещо съвсем друго.
Благодарение на подробните вести на Адерин, Родри знаеше как точно да разположи войската. Корбин водеше своите хора по пътя — право напред, доколкото бе възможно; стигнеше ли се до битка, деверийците не обичаха да кръжат и да се спотайват. На една миля северно пътят пресичаше голямо пасище. Докато армията напредваше с трополене и звън, стреснатите селяци гледаха откъм нивите и се разбягваха по-далече от пътя. Когато наближиха пасището, вече не се виждаше нито една крава. В многовековния опит на селяните имаше и известни военни познания.
Родри подреди своите хора в една редица с формата на полумесец, обърнат към пътя. Лично обиколи от край до край да провери как са застанали отделните отряди. Макар и млад, той участваше в сражения още от четиринайсетгодишна възраст и бе получил безмилостно военно обучение от баща си и чичовците. Когато стигна до левия фланг, завари там двамата западняци, облечени с взети назаем ризници и стиснали къси лъкове. Конете им бяха без юзди.
— Тъй — каза Родри. — Виждам, че знаете да се движите в строй, а сигурно и умеете да се сражавате с тия лъкове.
— О, всъщност това са ловджийски оръжия — широко се усмихна Калондериел. — Много ще ми е интересно да видя дали подхождат и за война.
— Какво? Слушайте, щом никога не сте влизали в подобна схватка, няма нищо позорно, ако останете настрани.
— Има. Позорно е и още как. Искам да отмъстя за убития си приятел.
Дженантар решително кимна.
— Тогава дано ви закрилят боговете на вашия народ. Възхищавам се от храбростта ви.
Родри бавно се върна назад и зае място в центъра, между Кълин отляво и Кейнрид отдясно. Честта изискваше Корбин да бъде начело на атакуващия клин, тъй че двамата пълководци щяха да се срещнат, докато наоколо им войниците влизат в сражение. Над полето настана тишина, нарушавана само от потропване на коне и подрънкване на ризници. Всички се бяха унесли в мисли. Сега, когато Уирдът му наближаваше, Родри се почувства съвършено спокоен, само дето никога не бе виждал тъй красив следобед. Всяко стръкче трева из ливадата изглеждаше невероятно зелено, а слънчевите лъчи бяха поразително златни. Далечните дървета приличаха на зелено кадифе под сапфиреното небе. Струваше му се жалко да напуска всичко това заради сенчестите Отвъдни земи. Сетне той зърна в далечината над пътя облак прах. Наведе се и измъкна копието от калъфа до десния си крак.
— Ето ги, идват!
Макар че още не виждаха нищо, хората приеха думите му на вяра и по цялата редица блеснаха остриета на копия. Щитовете се донаместваха, мечовете излизаха наполовина от ножниците, конете танцуваха на място, усетили предстоящата битка по настроението на ездачите си. Прашният облак наближаваше и набъбваше като дим от пожар, плъзнал по пътя. Родри забрави своята увереност, че ще умре. Усети как широка усмивка прорязва лицето му от ухо до ухо. Обземаше го войнствено нетърпение и тялото му сякаш олекна като перце.
Когато останаха само петстотин метра, армията на Корбин разкъса походната колона и за момент се превърна в безредна тълпа, за да оформи клин. Родри се изкиска, като видя най-отпред да излизат зелено-кафяви щитове — войската на Корбин. Скоро щеше да срещне в открит двубой човека, който се бе разбунтувал срещу неговата власт. Колкото до останалото, насреща имаше около триста войници, тъй че боят щеше да бъде сравнително равностоен. Наоколо армията нетърпеливо пристъпи една-две крачки напред, но не разкъса строя. Най-сетне откъм врага долетя песента на сребърни рогове. С бойни крясъци хората на Корбин препуснаха в атака.
Обгърнати в облаци прах, те идваха все по-близо и по-близо, докато изведнъж се врязаха в полумесеца. родри се изправи на стремето, метна копието си високо над тълпата, после изтегли меча. Копията се издигнаха, проблеснаха и се посипаха безразборно над хората на Корбин, които отвърнаха със същото. Родри отби с щита си едно падащо копие, после пришпори коня и се устреми право срещу ездача начело. С пронизителни бойни викове войниците му полетяха напред, сближавайки фланговете, за да сключат смъртоносен обръч.
