Най-сетне армията бе готова за поход. Сам начело на колоната, Родри поведе съюзниците си на север по пътя, който лъкатушеше през горички и ниви, отчайващо се разтегляше покрай чифлици и пресичаше села, за които в този момент нетърпеливият кадвридок бе готов да се закълне, че нарочно изникват право насреща му. Утешаваше го единствено мисълта, че Корбин води ранените си бойци и навярно пътува още по-бавно. Късно следобед зърна край пътя да лежат два трупа — тежко ранени войници, загинали по време на отстъплението. Родри спря колоната и Слигин го настигна.
— Горките негодници — подхвърли той.
— Е, да. Чудя се колко ли още има да видим. Корбин май адски се е отчаял.
— И с право, нали? Смъртта го гони по петите.
Колкото и да бързаше, Родри заповяда на своите хора да увият покойниците в одеяла и да ги натоварят на една от каруците. Вечерта щяха да ги погребат достойно.
Късно след залез слънце пратеникът на Родри пристигна в Дън Канобейн. Нетърпеливи да узнаят новините, хората от гарнизона се струпаха наоколо, докато писарят четеше на висок глас. Когато чу за смъртта на Даумир, Ловиан изстена.
— Сърцето ми се къса от тая вест. Той беше добър и верен благородник. — Тя помълча и се замисли. — Утре потегляме всички. Щом Корбин бяга като лисица към бърлогата си, значи няма опасност да ме нападне. Хора, ще придружите мен и моите дами до Дън Гуербин, после отивате при армията.
Гарнизонът нададе радостни възгласи. Даниан озадачено вдигна вежди.
— Искам да бъда по-близо до сраженията — обясни Ловиан. — Щом съюзниците на Корбин са го напуснали, значи ще трябва поотделно за молят за мир. Държа да ги приема в Дън Гуербин. Кой знае дали Рийс вече не е решил също да чака там, за в случай, че им се наложи пряко да преговарят с него.
— Да, нищо чудно. Съвсем бях забравила за Рийс.
— Аз обаче не мога да го забравя и за минута от тия проклети дни.
След като армията пое подир Корбин, Невин си легна и спа цял следобед. Събуди се едва привечер, за да се погрижи за ранените. Щом падна мрак, той напусна лагера и тръгна към горичката. Беше казал на Родри чистата истина — искаше да предприеме отвличаща маневра, а за целта трябваше да е близо до младия лорд, докато черният майстор можеше да напада и отдалече. Всъщност дори не се съмняваше, че физическото тяло на противника наистина е много далече, за да има време за бягство, ако решат да изпратят срещу него въоръжен отряд.
Скрит далече навътре между дърветата, Невин изпадна в транс и премина в ефирната плоскост. По-бърз от птица, той полетя на север, докато зърна под себе си преплетената сияеща маса от аурите на войската. Увисна на стража над нея и час подир час продължи да кръжи насам-натам. Най-сетне неуловимото време наближи към полунощ, когато астралният прилив на Водата отстъпваше пред силите на Земята и през ефира плъзваха синкави вихри. Невин се бореше с тях, за да устои на място като плувец сред бурно море.
Ако черният майстор се решеше на тази отчаяна дързост, сега бе идеалният момент за нападение. Невин слезе ниско над земята, където теченията бяха по-слаби. От време на време се издигаше срещу вълните, за да огледа отвисоко, после пак се гмурваше надолу. Постепенно приливът стана по-лек и плавен; въртопите и теченията отслабнаха. Точно в този миг старецът зърна как някой идва насреща, но това се оказа Адерин, облечен като него в простичко светлинно тяло.
„Как е?“ — долетя мисълта на Адерин.
„Засега скучно. Няма и помен от нашия враг.“
„И аз не видях нищо. Рискувах да отскоча в този вид до лагера на Корбин. Лодлейн не посмя да ме нападне.“
При тази мисъл откъм Адерин лъхна вълна от скръб — почти физически осезаема в странните простори на ефирната плоскост.
„Представи си, че е мъртъв, приятелю. — Невин се постара да вложи в тази мисъл цялото си дружеско съчувствие. — Оплачи го и се помъчи да забравиш.“
„Да, нищо друго не ми остава.“
Адерин рязко се обърна и полетя по сребърната нишка надолу към тялото си.
Невин остана на стража през цялата нощ, докато накрая, малко преди разсъмване, отново се зададе ефирният прилив. Тъй като никой от черните майстори не можеше да върши магии под приливите на Ефира и Въздуха, Невин се завърна в тялото си. Вървейки обратно към лагера, той размишляваше за тази дълга и скучна нощ. Може би черният майстор просто изчакваше вниманието му да отслабне — да, възможно, но твърде невероятно. Невин съсредоточи цялото си внимание върху врага, представи си всички зловещи дела, които би могъл да извърши, ала не усети дори най-лека тръпка на деомерско предупреждение. Поради това стигна до заключението, че черният майстор завинаги е напуснал полесражението.
— Трябваше да сторя същото и да си спестя една скучна нощ — високо изрече той. — Но не съм си и помислял, че ще се предаде толкова лесно.
Изведнъж се разсмя на собствената си наивност. Толкова бе свикнал със своето могъщество, че забравяше колко ужасяващо може да изглежда за човек, който има сериозни причини да се бои от него.
