В този момент нещата вече надхвърляха границите на обикновеното въображение. Когато се обърна, видя тялото си да лежи на пода, свързано с ястреба чрез сребриста нишка. Сега можеше да се носи из ефира, използвайки ястреба като светлинно тяло, но си беше наумил нещо далеч по-опасно. Мислено пропя втора поредица от слова, известни само на Елкион Лакар, и видя как устните на човешкото тяло потрепват ритмично. Когато разкърши крилете на ястреба, ръцете под него се надигнаха. Сега идваше най-трудното. Ефирният двойник на всеки човек е като матрица, която удържа и оформя плътта; ако двойникът е достатъчно силен, плътта ще му се подчини. Лодлейн запя, напрегна се, подчини цялата си мощ на онова въображение, което е нещо повече от въображение и накрая с един последен напевен крясък ефирният двойник привлече материята в новия й калъп.
Човекът Лодлейн бе изчезнал от стаята. Само ястребът стоеше на перваза и разперваше гордо криле. С дрезгав победоносен вик Лодлейн се хвърли в нощта и излетя над дъна. Той обичаше полета, обичаше пълната свобода да се рее по вятъра, обичаше гледката отвисоко, когато всяка крепост и всяка къща прилича на нищожна играчка, захвърлена от нехайна детска ръка. Макар и в тялото на ястреб, Лодлейн запазваше ефирното зрение, което бе тъй важно за преобразяването. В синкавата нощ под него мъждукаше червената аура на живата растителност. Тук-там се мяркаха жълтите петна на сгушени една до друга крави. Следвайки студената черна ивица на пътя, Лодлейн полетя на юг, докато най-сетне зърна светла преплетена маса от аури, която трябваше да е армията на Родри.
Издигна се по-нависоко, после описа плавен кръг над лагера. Напрегнатият му ум диреше из ефира следи от деомера на Адерин. Когато не откри нищо, той предположи, че старецът спи или си прахосва времето с грижи за ранените. Сетне чу звук — глухия скръбен крясък на бухал. Стреснат, Лодлейн отчаяно размаха криле срещу вятъра и се издигна още по-високо. Зърна далече под себе си да потрепва някакво светло петно и измежду дърветата излетя огромен сребрист бухал. Обзе го непреодолим ужас. Лодлейн се обърна по вятъра, напрегна криле и с всички сили полетя към дъна, докато усети, че е оставил далече назад по-бавната птица. Ала макар че се добра до дъна без повече премеждия, докато кацаше на перваза, чу зад себе си — или поне така му се стори — от нощта да долита тих крясък, изпълнен с печал.
Към пладне на следващия ден армията навлезе във владенията на Корбин. Вратите на всички чифлици бяха плътно залостени и по дворовете не се мяркаше дори пиле. Селяните знаеха от горчив опит, че и войниците на най-доблестния благородник безцеремонно задигат каквото им падне под ръка.
Дънът на Корбин се издигаше върху неголяма изкуствена могила сред просторно пасище, но когато армията пристигна, наоколо не се виждаше нито една от кравите на негово благородие. Изоставиха обоза и продължиха напред в пълна готовност да отблъснат евентуален опит на Корбин за разкъсване на обсадата, но тежката обкована порта се оказа здраво затворена. Иззад зъберите на крепостната стена надничаха войници. Над броха предизвикателно се развяваше зеленото знаме на Корбин. Родри заповяда на хората си да се разпръснат и да обкръжат крепостта. Обсадата бе започнала.
Каруците тъкмо пристигаха, когато Корбин изпрати парламентьор. Престарелият шамбелан Греймин трепереше цял, макар че носеше украсения жезъл, който би спасил живота му дори и от най-кръвожадния лорд в Девери. Когато видя достолепния старец да пъхти по надолнището, Родри скочи от седлото и учтиво направи няколко крачки насреща… но бе достатъчно предпазлив да остане на повече от една стрела разстояние.
— Поздравявам ви, лорд Родри. Господарят Корбин настоява да се оттеглите от земите му.
— Предай на господаря си, че любезно отказвам да изпълня молбата му. Той е бунтовник и съм го обявил извън законите.
— Тъй ли? — Греймин нервно облиза устни. — Трябва да ви кажа, че в момента нашите вестоносци вече препускат към гуербрет Рийс, за да го помолят за намеса във военните действия.
— Тогава ще чакам тук с армията си до пристигането на негово превъзходителство. Смятайте се за обсадени докато лично гуербретът не ми заповяда да се оттегля. Освен това предай на господаря си, че е приютил и взел за съветник един убиец на име Лодлейн. Настоявам този човек незабавно да ми се предаде, за да бъде осъден.
Греймин примига и се разтрепера още по-силно.
— Водя свидетели на престъпленията му — продължи Родри. — Ако Лодлейн не ми бъде предаден до залез слънце, значи господарят ти упорства в своя престъпен бунт. И още нещо, добри ми пратенико. Макар че твърдо съм решил да продължавам войната срещу Корбин, предлагам прошка на Новек и неговите бойци. Трябва само да излязат и да ме помолят.
Греймин се завъртя и побягна с цялата бързина на немощните си нозе. Родри избухна в смях, после отиде и даде заповед на войската да се разположи и да пристъпи към копаене на укрепления.
