Остави ги да обсъждат писмото и се качи в женските покои. Като дете бе играла тук край полите на майка си и и макар че вече беше владетелка, все още намираше в познатата стая убежище от тревогите. Когато влезе, завари Даниан да помага на Джил в ръкоделието.
— Да ви донеса ли вино, ваша светлост? — запита Джил.
— Май на всичко си готова, само и само да се отървеш от иглата? — усмихна се Ловиан. — Ако искаш, можеш да си починеш, но засега не ми трябва нищо.
Джил захвърли ръкоделието в кошничката с такава ярост, че Ловиан и Даниан се разсмяха.
— Слушай, Дан — каза Ловиан. — Крайно време е да се замислим за женитбата на Родри.
— Права сте — отвърна Даниан. — Мислех си за по-малката щерка на гуербрет Каминуейн. При тая вечна вражда между Рийс и Родри не е зле да му осигурим връзки с някое друго гуербретство.
— Чудесна идея, а и момичето ми се струва разумно.
Джил се сви като подплашено зверче. Изведнъж Ловиан си спомни много неща, на които не бе обръщала внимание напоследък.
— О, Джил, скъпа — възкликна тя. — Да не би да обичаш непрокопсания ми син?
Вместо отговор Джил пламна като божур.
— Бедно дете — въздъхна Ловиан. — Приеми цялото ми съчувствие, Джил, но знаеш, че не можеш да се омъжиш за него.
— Много добре го разбирам, ваша светлост — отвърна Джил, изговаряйки спокойно и ясно всяка дума. — Освен това съм твърдо уверена, че от лорд Родри ще излезе много калпав съпруг.
Отговорът бе тъй съвършено поднесен, че Ловиан се порази.
— Ясно… — Владетелката кимна и се усмихна. — Радвам се да видя подобно благоразумие у една млада девойка.
Ловиан и Даниан се спогледаха и смениха темата. По-късно отпратиха Джил по някаква работа, за да обсъдят положението. И двете бяха на мнение, че дори да не умее да шие, момичето чудесно ще се справи с придворния живот. Без да говорят открито за това, вече разбираха коя е любовницата на Родри и щяха да го имат предвид при избора на съпруга.
Тъй като знаеше за големия интерес на Невин към Джил, Ловиан не пропусна да поговори насаме с него. Както очакваше, старецът бе разочарован, но изглежда се бе примирил със станалото.
— В края на краищата, често ще мога да я виждам в твоя дън.
— Разбира се, ако е само до виждане.
— Я стига, Лова! Да не ме мислиш за някакъв дърт пръч, дето е хукнал да се излага с млада козичка?
Бузите на Ловиан пламнаха, но Невин бе по-скоро развеселен.
— Уверявам те — продължи той, — че усещам по-добре от всеки друг тежестта на годините върху гърба си. Обичам Джил, но между нас казано, интересуват ме единствено природните й деомерски дарби.
— Разбира се! Колкото и да е странно, все забравям за деомера ти… пък и изобщо за съществуването на деомер, макар че сама присъствах когато Джил зърна онова видение.
— Е, умът винаги се отдръпва от това, което не може да разбере. Чух твоя бард да репетира хвалебствена песен за войната. Описал е всичко съвсем точно. Мислиш ли, че някой ще повярва и една дума след петдесетина години?
— Едва ли. Типична бардовска песен, ще рекат, пълна с лъжи и измислици. И знаеш ли, може би тъй ще е по-добре.
Три дни по-късно най-сетне пристигна известие от Рийс. Ловиан имаше странно предчувствие и реши да види посланието насаме, вместо да бъде прочетено на всеослушание в голямата зала. Решението й се оказа правилно. Писмото гласеше:
„Милейди, моя майко. Простете за закъснението да се заема с важните ви дела. Разследвах тази война, за да разбера дали докладът на лорд Родри е бил верен и точен. Призовавам него и съюзниците му в Аберуин, където да дадат отчет за поведението си. Разбира се, вие сте добре дошла на моята трапеза, където смятам да уредим нещата. Ваш покорен син Рийс, гуербрет на Аберуин.“
— Ах, зверче такова! — изрече Ловиан. — За теб поне няма съмнение, че си син на Тингир!
Невин бе много доволен, когато Ловиан го помоли да я придружи в пътуването до Аберуин. Дори й разреши да му набави нова риза и здрави бриги, та да мине по-лесно за неин съветник. Освен него щяха да я придружават Джил, Даниан, писарят, няколко слуги и Кълин като капитан на почетната стража от двайсет и пет войници, която им се полагаше по ранг — петнайсет за нея и десет за Родри. Както подхвърли Ловиан в миг на раздразнение, би било справедливо и Рийс да се поохарчи, след като я бе принудил да храни съюзниците си толкова дълго.
— Изненадан съм, че взимаш Джил — подхвърли Невин. — Тя не е свикнала с дворцовите обичаи.
— Какво пък, крайно време е да започне да свиква. Освен това в нейно присъствие Родри ще е по-спокоен.
Невин понечи да изтъкне опасността от неприятности, ако в присъствието на Кълин Джил бъде открито представена като любовница на Родри, но се удържа, защото самият капитан не повдигаше възражения срещу положението на дъщеря си. С болка на сърце трябваше да признае, че се е лъгал. До неотдавна се бе надявал, че от страх пред бащиния гняв Джил ще отблъсне Родри и ще се насочи към деомера.
