Завари кралицата да обядва със свитата си на южния бряг. В пъстрите си рокли прислужничките и компаньонките приличаха на разпръснат по тревата букет. Кралица Илейна седеше в средата; до нея млад паж с бели одежди държеше върху китката си любимия й сокол. Малко по-настрани неколцина слуги се грижеха за конете и останалите соколи. Когато Галрион скочи от седлото, кралицата нетърпеливо му махна с ръка.
— Почти не съм те виждала откакто пристигна — каза Илейна. — Добре ли си?
— Напълно. Какво те кара да мислиш, че не е тъй?
— Нещо те тревожи. Винаги усещам. — Кралицата се обърна към жените. — Вървете да се поразходите край езерото или където желаете. Оставете ни насаме.
Жените наскачаха като литнало ято и побягнаха със смях и весели викове. Пажът ги последва малко по-бавно, цъкайки с език, за да успокои сокола. Илейна се загледа подир тях и доволно кимна. Макар че имаше четирима пораснали синове, тя все още беше красавица с големи тъмни очи, изящно лице и само няколко бели нишки в кестенявата си коса. Посегна към кошницата до себе си, извади парче сладък хляб и го подаде на Галрион.
— Благодаря. Кажи ми нещо, майко. Когато дойде за пръв път в двореца, завиждаха ли ти другите жени за красотата?
— Разбира се. За годеницата си ли мислиш?
— Точно така. Започвам да мисля, че ти имаше право да се усъмниш в избора ми.
— Навреме се сещаш — след като вече даде дума на горкото дете.
— Та кой син слуша майка си, преди да е станало късно?
Илейна му се усмихна снизходително. Галрион дъвчеше хляба и обмисляше тактиката си.
— Знаеш ли — каза Илейна, — няма на този свят девойка, която не би желала да я признаят за най-красивата жена в Девери, ала подобен Уирд съвсем не е лек. А отгоре на всичко твоята малка Гуени не е възпитана като мен. Тя е тъй доверчива душица.
— Точно така. Разговарях по въпроса с лейди Рода от Глиганите, когато я посетих за годежа на Герейнт. Лорд Блейн от Глигановия клан е дълбоко влюбен в девойката.
— Тъй ли? Значи ще си имаме неприятности?
— Не, но само защото Блейн е доблестен мъж. Странно, наистина. Повечето владетели не дават пукната пара за съпругите си, стига само да раждат момчета.
— Голямата хубост може да покори като деомер и най-безсърдечния владетел. — Илейна се усмихна за миг. — Или принц.
Галрион се навъси болезнено от непреднамерения удар.
— Какво кроиш? — продължи Илейна. — Да отстъпиш Гуени на Блейн и да си намериш нова съпруга ли?
— Е, нещо подобно. Но има една малка пречка. Все още я обичам, макар и по своему.
— Обичта може да се окаже недостъпен разкош за един принц. Не си спомням добре Блейн, той само няколко пъти е посещавал двореца. Прилича ли на баща си?
— Колкото медовина прилича на кал.
— Слава на боговете. Сигурна съм, че ако баща му не бе загинал по време на лов, още щеше да заговорничи срещу краля.
Дълбоко обезпокоена, Илейна се озърна. Кралската власт над Девери криеше много рискове. Местните лордове и тиерини помнеха, че в древните времена на Зората кралете са били избирани измежду всички благородници и един род е държал престола само докато се радва на всеобща почит. Покрай бурните промени при колонизирането на новото кралство, този обичай бе изчезнал преди векове, ала нерядко се случваше знатните съсловия да се вдигнат на бунт, за да свалят някой омразен крал и да го заменят с по-добър.
— Лейди Рода ме уверява, че Блейн ще остане предан на краля — каза Галрион.
— Тъй ли? Е, аз ценя нейното мнение. Но всъщност не ти се иска да отстъпиш Брангуен, нали?
— Не знам. — Галрион захвърли недоядения хляб в тревата. — Наистина не знам.
— Ето ти и още един повод за размисъл. По-големият ти брат винаги е страдал от прекалена склонност към дамските прелести.
Изведнъж Галрион се озова на крака, с ръка върху дръжката на меча.
— Само да е пипнал с пръст моята Гуени, ще го убия. Прости ми, майко, но ще го убия.
Пребледняла, Илейна се изправи и го хвана за ръката. Галрион пусна меча и се успокои.
— Помисли много сериозно за тази сватба — изрече Илейна с треперещ глас. — Умолявам те… много сериозно.
— Обещавам. Приеми моите извинения.
Разговорът с принца навярно бе прогонил ловното настроение на кралицата, защото тя повика свитата и обяви, че се връща в града.
По онова време Дън Девери заемаше малко възвишение на около миля от блатистите брегове на Лок Гуерконид. Обкръжен от крепостна стена, градът се разполагаше по двата бряга на буйна река, над която минаваха два каменни моста, както и две отбранителни арки, свързани със стената. Около криволичещите улички вътре бяха струпани плътно една до друга кръгли каменни къщурки, подслонили двайсетина хиляди души. В двата края на града се издигаха невисоки хълмове. Сред дъбовата горичка върху южния бяха изградени големият храм на Бел и дворецът на върховния жрец. Над северния от шест века насам се издигаха кралските палати.
