— Виждам, че си го чувал — каза Кълин. — А сега никой от вас да не е проговорил повече на дъщеря ми.
— Няма. Кълна се.
— Добре. — Кълин се завъртя към Джил. — И ти да не си проговорила с тях. Връщай се на масата.
Джил изтича да седне и в бързината едва не разля пивото. Кълин остана на място със скръстени ръце, докато войниците безславно се изнизваха през вратата; после се върна и седна до нея.
— Слушай! Следващия път, когато някой млад глупак ти изтърси нещо неподобаващо, веднага да ме потърсиш. Ах, пъклото да го вземе, пораснала си, нали? А пък аз изобщо не забелязвах досега.
Когато очите им се срещнаха, Джил изпита чувството, че е сторила нещо позорно и по някакъв начин го е предала. А и погледът на баща й я стресна — странно студен и преценяващ, той я караше да се чувства омърсена. После Кълин рязко извърна глава и тя разбра, че е смутен не по-малко от нея. Джил въздъхна от печал и съжаление, че не може да поговори с майка си. Едва по-късно си спомни как младият войник й каза, че е хубава. И неволно я обзе радост.
През един ден, когато дърветата бяха облекли пурпурни одежди, а студеният дъждец покриваше улиците с лепкава кал, Невин пристигна в Дън Мананан. Нае стая в хана, прибра в обора коня и товарното муле, после се загърна с окърпения плащ и побърза към работилницата на Ото златаря. Деомерът си имаше причини да държи под око сребърните кинжали; тъй като повечето от тях бяха свестни момчета, допуснали по едно-единствено тежко провинение, можеха да бъдат полезни в редките случаи, когато деомерът се нуждаеше от помощта на меча. Невин познаваше всички майстори в кралството, които ги обслужваха, макар че малцина сред тях бяха тъй странни като Ото — джудже в доживотно изгнание от далечните северни кралства на своя народ. Когато Невин застана на прага, златарят с най-сърдечни поздрави го покани в работилницата, където пламтеше огън.
— Ще приемете ли халба греяно пиво, милорд?
— Разбира се. Тия стари кокали вече не издържат на влагата.
Ото си позволи да се усмихне на шегата. В края на краищата, двамата се познаваха вече от около двеста години. Невин придърпа до огнището единствения стол в стаята и протегна ръце към пламъците, докато майсторът се суетеше наоколо. Ото напълни догоре една метална кана с пиво от бъчвата край стената, добави щипка бардекска канела, после захлопна капачето, за да не влиза пепел, когато я сложи в жаравата.
— Надявах се да наминете някой ден — каза той. — Май имам новини за вас. Онази ваша девойка, дето толкова ви тревожеше… вече й е време да се възроди, нали?
— Всъщност вече се е родила. Хей, да не би да си я виждал?
— Може да съм я виждал, може и да не съм. Както отлично знаете, милорд, не притежавам второ зрение, нито пък владея деомера. Но това лято едно странно девойче мина оттук. Казваше се Джил и според мен трябва да е родена преди около тринайсет години. Разбирате ли, баща й е сребърен кинжал и я води със себе си. Много е странно да видиш от човешко същество тъй добро отношение към собственото му дете, но понякога и това се случва. Името му е Кълин от Кермор. Чувал ли сте за него?
— Онзи, за когото казват, че е най-добрият боец в Девери?
— Точно той, и с право го казват. Знакът му е нападащ ястреб.
— О, богове! Възможно е. Не знам, но е възможно.
Ото взе парцал и предпазливо измъкна каната от огъня, после наля горещото пиво в две халби. Тринайсет години, помисли Невин, тъкмо преди толкова време зърнах видението, а на Герейнт би му подхождало да се скита със сребърен кинжал в пояса. Ако тя наистина бродеше с един наемен боец, нямаше нищо чудно, че не бе успял в дългогодишното си дирене. Изведнъж го налегна умора. Въпреки цялата си слава, Кълин от Кермор нямаше да е лесен за откриване.
Ото му подаде халбата.
— Когато напуснаха града, поеха на север. Кълин се нае при един търговец, който караше керван от нашите… тъй де, специални пратки за Девери.
— Специални пратки, ама че го рече! Ото, Ото, кога ще се научиш на добри маниери?
— Не моят народ, а вашият е измислил всички тия претенциозни тъпотии, наречени кралски налози и такси.
Невин се изкушаваше незабавно да тръгне подир двамата, но по това време из северните области вече започваха снеговалежи, а и нямаше никаква гаранция, че Кълин не е поел в друга посока. В крайна сметка реши да не нарушава първоначалния си план и да се завърне у дома в западен Елдид до края на зимата. Пък и току-виж се оказало, напомни си той, че тази Джил няма нищо общо с възродената Брангуен. Тя далеч не бе единствената душа в кралството, белязана от деомера, а знакът на ястреба можеше да е най-обикновено съвпадение. Освен това не биваше да забравя за лорд Родри Мелуейд от Аберуин. В онази далечна вечер под името Блейн той бе загинал най-нелепо по вина на принц Галрион и това го правеше също тъй важен в Уирда на Невин, както и самата Брангуен.
