Момчето в снега полностью

Опита се да накара ума си да проработи, да състави план, но не стигна дотам. Вратата се отвори и колегата му се шмугна на седалката до него. Алан Дал. Противоположност на Къри в много отношения. Висок и длъгнест, с брада. Носеше я още от миналия път, когато Къри работи с отдел „Наркотици“, и неочакваното ѝ връщане на мода очевидно не го вълнуваше особено.

— Нещо да се е случило?

— Не, нищо — измърмори Къри.

— Нали няма друг изход?

— Не, освен ако междувременно не са избили.

Дал взе кафето от поставката за чаши, без да обърне внимание на неприкрития сарказъм.

— Мока лате за мен, обикновено черно за теб. Извинявай, че се забавих толкова, наложи се да отида чак до „Кафегюта“ на „Вогтсгате“, за да взема нещо свястно.

Къри опита кафето, но откровено казано, не му се стори по-различно от това, което сервираха навсякъде другаде.

— И тъй… — хвърли му любопитен поглед Дал. — Вчера срещнах най-добрата ти приятелка. Да не би да пътува зад граница?

— Кого?

— Супердетективката. Беше долу на първия етаж, вадеше си нов паспорт. Да не си е намерила работа в чужбина?

Къри отпи още една глътка кафе. Бавно започна да проумява за кого става въпрос.

Миа Крюгер.

Поклати глава. Супердетективка, не думай. Чувал бе да я наричат с много странни прозвища, но не и с това. Открай време другите колеги от полицията изпитваха известна завист. Екипът на Мунк се ползваше с голям авторитет и онези, които не ги избираха, имаха склонност да злословят. Напусна отдел „Наркотици“ с вдигната глава и сега, когато отново се ползваха от услугите му, видя злоради усмивки.

Така значи?

Пак разпуснаха отдела.

Не ви провървя.

Къри не се смяташе за най-умният или най-начетеният човек на света, но понякога усещаше, че хората наоколо се държат като деца. Завист по коридорите, наляво и надясно спречквания, непрекъсната борба за изкачване в йерархията, все едно са в началното училище или в кокошарник.

Все едно.

Довечера няма да пиянствам.

Реши го твърдо. Тази седмица се напиваше всяка вечер. Все същия бар, все същото младо момиче в леглото до него — какво изобщо виждаше в него?

— Или вече не поддържате връзка?

Дал не се предаваше.

— Чуваме се от време на време.

— При самозащита ли е убила онзи тип, или просто го е гръмнала?

Къри се престори на внезапно силно заинтересуван какво се случва в наблюдавания от тях апартамент, но не успя да се измъкне.

— Говори се, че просто го е очистила. Хлопала ѝ дъската. Тя го е убила, нали? Не е бил Мунк.

Къри въздъхна.

Около този случай се вдигна много шум. И тогава работеше в управлението в „Грьонлан“.

Издирвайки изчезнало момиче, Мунк и Миа тръгнали по следа, която ги отвела до каравана, паркирана на брега на езерото Трюван. Озовали се там, открили нещо съвсем неочаквано — техен отдавнашен познат, наркомана Маркус Скут. И бивше гадже на близначката на Миа — Сигри. Миа стреляла два пъти в гърдите му. Незабавно я отстраниха и понеже Мунк се бе застъпил за нея, не му се размина и на него. Преместиха го извън града. Разформироваха отдела.

— Било е самозащита — смотолеви Къри, надявайки се да сменят темата.

— Но нали тя е стреляла?

— Да, Мунк е влязъл по-късно.

— Как тогава отговаря за нея?

Дал отпи глътка кафе и му смигна.

— Впрочем, прякорът ѝ не дойде ли от вестниците?

Къри въздъхна отново. Явно щяха да говорят цял ден. Медиите бяха подели случая и за един миг Миа Крюгер се бе превърнала в най-голямата звезда в страната. Лесна плячка. Любим обект на папараците. Слава богу, отшумя доста бързо — лешоядите се насочиха към следващата жертва, но очевидно в полицията все още любопитстваха.

— Кой прякор?

— Миа Лунен лъч.

— Не, прозвището идва от баба ѝ.

Къри остави чашата и раздразнен се обърна към колегата си.

— Понеже прилича на индианка. Нали знаеш, дълга черна коса… Лесно хваща тен през лятото. Впрочем е осиновена, подозираше ли?

— Така ли? Не…

— Да, двете близначки са осиновени — потвърди Къри. — Веднага след раждането им. Миа и Сигри. Осиновило ги е семейство в Осгорщран. Страшно приятни хора, доколкото съм чувал. Всички вече са мъртви, погребани са в едно гробище. Останала е само тя. А, да, има белег над окото си. Разпитвала някакъв тип. А той — прас! По чудо не е ослепяла. Освен това ѝ липсва фаланга на един пръст. Дело на ротвайлер, ако не се лъжа. Впил зъби в ръката ѝ, наложило се да застреля животното.

Дал прокара пръсти през оредялата си коса, подсмихна се и му намигна.

— Има и татуировка на пеперуда някъде по хълбока.

Къри си вдигна пуловера.

— Тук струва ми се.

— Добре, добре, успокой се — измърмори Дал. — Само питах. Дявол да го вземе, ще стоим тук цял ден.

— Да, а защо всъщност? — поинтересува се Къри. — Момичето очевидно няма да отиде никъде. Най-вероятно лежи там сред розови облачета. Хабим ресурси, вместо да ги използваме за друго.

— Нареждания — изкоментира кисело Дал и сви рамене. — Какво ти става днес? Сигурно не си закусил.