Момчето в снега полностью

— Така — продължи тя. — Вивиан изчезва в четвъртък следобед. Според КРИПОС страшно е бързала. Оставила си е телефона. Лаптопът е бил отворен на масата във всекидневната. Във фурната е имало ядене. Както си готви вечеря, в миг се облича, излиза в коридора, заключва вратата и със спокойна крачка излиза от сградата.

— Какво? — не се въздържа Къри. — Не е имала време да вземе нищо, но е излязла, без да бърза?

— Друга забележителна находка в апартамента ѝ са лекарствата — поде Анете. — Както вече знаете, намерени са антидепресанти и успокоителни. Много обстоятелства подсказват, че Вивиан не е била съвсем добре. Свързахме се с лекуващия лекар и с психиатъра и се опитваме да получим достъп до картона ѝ.

— Благодаря, Анете — избоботи Мунк и тя седна.

— Раймон Грегер — изправи се Лудвиг Грьонли. — Загадъчен образ, твърде малко успях да открия за него. В Будьо се изказаха доста неопределено, очевидно са се намесили адвокати, явно са ги заплашвали с едно друго. Във всеки случай не можем да го задържим за отвличането на момичетата преди няколко години или да извлечем нещо от делото. Както и да е, ето какво знаем: на петдесет и осем години, не е женен, няма деца. Работи като учител в прогимназията в Хедрюм близо до Ларвик и в момента е в болнични поради… — Грьонли си сложи очилата и потърси с поглед в записките си.

— Да, и това не успях да науча, но както и да е, по следите му сме. Полицията в Ларвик го търси — обясних им, че в момента е от първостепенна важност за нас.

— А телефонът му? — за първи път отвори уста Габриел.

— Според „Теленор“ е изключен от четвъртък. — Лудвиг Грьонли си седна на мястото.

— А на нейния телефон има ли нещо — полюбопитства Юлва.

— Не и ако се вярва на получения списък — отвърна Габриел. — Не е била в контакт с чичо си. Не са приятели и във фейсбук. Нищо не подсказва да имат нещо общо помежду си.

— Абсолютният ни приоритет е Раймон Трегер — натърти Мунк. — Както спомена Грьонли, издирват го в Ларвик и ако не го намерим през нощта, ще разширим периметъра на издирване. Миа?

Тя застана пред екрана и даде знак на Мунк. На екрана се появи нова, непозната за Габриел снимка.

— Издраскано е на лещата на фотоапарата.

— Какво е това? — Юлва си нагласи очилата.

— Число. Числото четири. — Миа отново направи знак на Мунк и вече се виждаше по-ясно.

— В началото си мислех… — продължи тя, — фотоапаратът, знаете, сигурно е заснел убийството. Той обича да визуализира акта, да го увековечава, но вече не съм толкова убедена.

— Сигурни ли сме, че е той? — прекъсна я Къри.

— Следите около статива са на обувки четирийсет и трети номер — спокойно отвърна Миа.

— Ами ако е жена в мъжки обувки?

— Тогава следите щяха да бъдат по-дълбоки по средата и по-плитки отпред — кимна тя към Мунк.

Появи се нова снимка. Страница от книга.

— Забележете, че номерът на страницата е заличен — посочи тя. — Казва ни, че това число няма никакво значение.

— Какво… — обади се Юлва, но Миа не ѝ обърна внимание, а Мунк показа следващата снимка.

— Ето че стигам до най-трудното. — Тя посочи страницата от книга на екрана. — До това, за което е непосилно дори да се мисли. А мисля непрекъснато. „Братята с лъвски сърца“. Тук малкият брат, Карл Лъвски, разказва за пожара. Карл е болен и има нужда от помощ, тогава героят, големият брат Йонатан, жертва живота си, за да живее братлето му. Впоследствие всички съжаляват, задето Карл не е умрял вместо него.

В помещението се възцари тишина.

— В добавка имаме числото четири. Това е едната улика. Другата е страницата от книгата. Оттук трябва да започнем.

— Но — пак се обади Юлва, ала за пореден път я прекъснаха.

— Също така трябва да се съсредоточим върху следното — продължи Миа. — Според мен е изключително важно. На записа от охранителната камера, който ще видим, Вивиан излиза от жилището си миналия четвъртък. Наблюдавайте походката ѝ. Познавам много балетисти. Движат се плавно, като котки, контролират всяко мускулче в тялото си.

— За какво говориш? — не се сдържа Къри.

— Това не е балерина — прошепна Миа и даде знак на Мунк да натисне дистанционното. — Това не е истинската Вивиан Берг.

Курт Ванг не беше чувал глас като нейния. Освен на запис, разбира се, но никога на живо. Може би Били Холидей. Радка Тонеф. Ейми Уайнхаус. Дребничкото дългокосо рижо момиче пристъпи към микрофона, мекият ѝ глас се разнесе из голямата всекидневна, служеща за репетиционна, и времето сякаш спря. Облаците изчезнаха. Мразовитата зима се превърна в лято. Светът наоколо престана да съществува. Курт не знаеше дали е влюбен в гласа ѝ, или в самата нея.

В нея. В нея. В нея. В нея, естествено. Не успяваше да заспи. Не можеше да диша. Едва смогваше да надигне саксофона.

Квартет „Нина Вилкинс“.