Началникът на специалния отдел излезе в коридора и се замисли дали да не запали цигара. Преди нямаше да е проблем. Ернст Хюго Вик, предишният патолог, отговарящ за повечето случаи, разследвани от Мунк, беше ексцентрик и заклет пушач и не си правеше труда да спазва установени норми. Нещо му подсказваше, че под ръководството на Лилиан Лун важат други правила, затова се отказа.
Не отне дълго време, преди тя да се появи пред него.
— Уф, съжалявам — засмя се Лун и се настани на стола срещу Мунк. — Четири трупа за четири дни. Вашето момиче и три свръхдози. Изглежда, градът в момента е залят с дрога.
— Тук ли приемате свръхдозите? — изненада се Мунк.
— Естествено. Защо питате?
— Просто е новост за мен.
— Нов началник, нови правила — приветливо обобщи патоложката. — Според вас не съм ли права да искам да видя всички?
— Абсолютно сте права.
Мунк вече я харесваше.
Будна и решителна. И в добавка от колоните се носи Глен Гулд.
— Искате ли да я видите? Или наистина гледате само снимките, както чух.
— Какво искате да кажете?
— Не е ли вярно? — полюбопитства Лун. — Не сте ли следователят, който няма нужда да вижда труповете?
— Бъркате ме с Миа Крюгер, струва ми се — усмихна се Мунк.
— А, добре. Извинете.
— Няма причина да се извинявате. Какво открихте дотук?
— Как така „дотук“? — не схвана Лун. — В шкафа има дрехи, между другото.
Да облече бяла престилка, за да види тялото? По времето на Вик изобщо не се налагаше. Несъмнено в Института по съдебна медицина бяха настъпили нови времена.
— Ами нали не разполагахте с много дни — обясни Мунк.
— О, това е мит. Дето всичко отнемало време. Понякога да, но в този случай нямаше място за колебание.
Лун си сложи маската и му даде знак да я последва в залата за аутопсии. Отстрани белия чаршаф от лежащото там тяло и постави пръст върху една точка на гръдния кош. Разрезите след аутопсията бяха зашити изключително грубо — за момент на Мунк му се стори, че тялото не е истинско. Винаги му беше неприятно — с гледката на труп не се свиква. Когато му се случеше да попадне на онези сериали със следователи, наведени над мъртви тела, без да им мигне окото, му се искаше да се обади в телевизията и да се оплаче. Несериозно. И абсолютно нереалистично.
— Ето я дупката от иглата. Нали получихте доклада ми до КРИПОС? Етиленгликол.
Той потвърди мълчаливо.
— Не помня да съм виждала нещо подобно. А вие?
Мунк не отговори. Прояви уважение към бледото, цялото в разрези тяло, проснато безжизнено пред погледа му. Беше следовател от трийсет години, но така и не свикна с тази картина. Нито със смъртта. Нито с прекъснатия живот, сведен до технически обект на маса в сивото подземие в „Юлевол“.
— Да я покрия ли? — погледна го със симпатия Лун.
— Не се притеснявайте — прокашля се Мунк.
— Абсолютно ви разбирам. Занимавам се само с това, но дори на мен ми е трудно.
— Какво казвахте? — Мунк отново надяна маската на професионалист.
— Виждали ли сте това преди? Антифриз?
— Не и по този начин, не, никога — отвърна той. — През годините сме имали няколко случаи на отравяне с антифриз, но винаги орално. Изходът е общо взето добър. Има щети, но оцеляват. Не е лесно да извършиш убийство по този начин.
— Прав сте — съгласи се Лун и си прехапа устната. — Доста хладнокръвно, не мислите ли?
— В смисъл?
— Ами не съм следовател, но не всеки би успял да се доближи толкова, да забие игла право в сърцето на човек…
— Още сме в началната фаза.
— Разбирам. — Лун се премести откъм краката на бялото тяло. — Вагина. Липсват белези от насилствена пенетрация. Няма следи от сперма. Не изглежда мотивът да е сексуален, не и доколкото мога да преценя.
Мунк кимна.
— Нокти, ръце — посочи тя. — Учудващо малко, почти никакви следи. Сякаш някой я е измил.
— Виж ти! — заинтригува се Мунк.
— Да — свъси вежди Лун. — Изобщо тялото е почти съвсем чисто.
— Все пак са я намерили в езерото.
— Да, така е и въпреки това би следвало да има нещо. Нито една рана, нито едно натъртване, няма дори драскотина. Нормално е… да, поне малко да се е съпротивлявала. Силно момиче като нея…
— Работим по хипотезата, че сама е стигнала до местопрестъплението — довери ѝ Мунк.
— Сериозно? — изгледа го изненадана Лун.
— Да, дотам сме стигнали.
— Нямате ли някого предвид?
— Наблюдаваме определен човек, но не, все още нямаме директен заподозрян, за съжаление.
— Само едно не ми е съвсем ясно. — Лун се доближи до главата.
— Какво?
— Виждате ли устата ѝ?
— Да?
— Била е залепена със скоч, нали? В началото не я огледах внимателно, обаче нещо привлече вниманието ми… виждате ли?
Посочи кожата около ъгълчетата на устните.
— Не е нормално.
— Кое?
— Тези мехурчета. Напомнят на изгаряне. Забелязваш ли ги?
— Точно така — кимна Мунк. — Миа ме помоли да попитам за това.
— За раничките около устата ли?
— Да.
— Наблюдателна е — похвали я Лун. — Не е от скоча. Не съм установила точно какво е, но изпратих проби за изследване.
— Кога според вас можем да очакваме отговор?
— Няма да отнеме много време. Предполагам утре в рамките на деня.
— Чудесно.
