Момчето в снега полностью

— Какво ми показваш?

— Всичко е омацано — простена Халвуршен и протегна ръка към данните в документа.

— В смисъл?

— Шестнайсет косъма. Четирийсет и девет находки на епидермални клетки. Осем следи от екскременти. Няма съвпадение на ДНК. Така излиза, че на местопрестъплението и в колата са присъствали над сто души. Как според вас да работя с подобни улики?

— Замърсил е местата на деянието.

— В това вече сме сигурни, Шерлок. — Той остави вързаните с шнурче очила да паднат на гърдите му. — Въпросът е по-скоро как, по дяволите, се е добрал до всичко това? Кожа и коса ли е събирал? И екскременти? Кой прави така, Миа? А, между другото — Халвуршен рязко се изправи. Изчезна някъде из лабораторията и се върна с фотоапарат.

— Виждаш ли какво става, когато човек има твърде много задачи?

— Този фотоапарат ли са открили на местопрестъпление го?

— Мда. „Никон“ Е300. Няма пръстови отпечатъци естествено — пито по апарата, нито по статива, обаче… — усмихна се хитро и ѝ подаде фотоапарата.

— Погледни през него.

Миа го вдигна срещу светлината и надникна през визьора.

— Виждаш ли нещо?

Отне няколко мига, но после изведнъж го забеляза.

Издраскано върху лещата.

— По дяволите — смотолеви тя. — Възможно ли е? — промълви вече по-ясно.

Число.

— Дяволите да го вземат — погледна още веднъж, за да се увери.

— Прилича на четворка, но ти си детективът — сви рамене Халвуршен.

Сърцето на Миа заби бързо под коженото ѝ яке.

Число?

Отново долепи око до апарата.

Да, нямаше съмнение.

— Направих снимка — криминалистът стана от стола.

— С него ли?

— Да, виж.

Миа разгледа кадъра набързо, беше съвършено ясен.

Четири.

Аматьорски издраскано върху лещата.

— Разрешаваш ли да я взема?

— Разбира се.

— Благодаря ти, Тео. — Тя пъхна снимката в джоба си. — Наистина.

— Няма за какво, Лунен лъч.

— Поздрави Брит от мен.

— Скоро ще ме напусне, стига само у нея да е останал някакъв разум.

— Дръж ме в течение, в случай на нови находки.

— Естествено. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.

— Ще ти се обадя, Тео. Ще се чуем скоро.

— Винаги е удоволствие, Лунен лъч — усмихна се любезно криминалистът, после изкозирува.

— Имаме много задачи, а разполагаме с малко време, затова е добре да работим възможно най-ефективно — обобщи Мунк от подиума пред екрана.

Габриел Мьорк току-що бе оставил колата и сега едва успя да се промуши на мястото си, преди лампите да угаснат.

— Мен ли имаш предвид? — вметна Къри.

— Щеше да е чудесно, ако беше оставил въпросите за накрая — измърмори Мунк и бързо прелисти документите на масата до себе си.

В залата се чу приглушен смях, но с появата на първата снимка на екрана отново се възцари тишина.

— Вивиан Берг — оповести началникът им и бързо премина през цяла серия изображения. — Изчезнала е от апартамента си в квартал „Санкт Хансхауген“ в четвъртък следобед, а в събота рано сутринта се е носела по езерото Свартшьон.

— Сигурни ли сме? — попита Къри.

— В какво, Йон? — изпъшка Мунк.

— Че е изчезнала от жилището си в четвъртък.

— Анете? — началникът на отдела кимна към Голи и тя се изправи.

— Имаме двама свидетели от същия вход. Видели са Вивиан Берг да излиза от апартамента си четвъртък следобед между пет и пет и петнайсет. Според току-що получените записи е възможно да е вярно, но…

— Записи ли? — Къри очевидно не бе запознат.

Тъкмо бе пристигнал запис от охранителната камера на един павилион — според слуховете показвал как Вивиан Берг излиза от сградата.

— Какво казах за въпросите? — смъмри го Мунк.

— Чух, но… Боже мой! — възкликна Къри.

— За тези, които още не са разбрали. — Анете бе по-отстъпчива — разполагаме с три видеозаписа: мерцедесът излиза от път Е18, мерцедесът минава покрай търговския център „Санвика“, а сега и новия запис — Вивиан излиза от дома си, вероятно с намерението да се качи в автомобила.

— Според патолозите Вивиан е прекарала във водата по-малко от двайсет и четири часа, преди да я открият — продължи Анете. — На записа от „Санвика“, хронологически последен, колата е заснета при търговския център в четвъртък вечерта малко преди седем, изрязъкът от време е между половин и цяло денонощие.

Тя погледна бързо Мунк, а той ѝ отвърна с кимване.

— Извинете — намеси се Юлва. — Между половин и цяло денонощие до какво?

Младата исландка се бе присъединила към екипа миналата есен — както обикновено, никой не знаеше откъде я е намерил Мунк, но се беше вписала идеално. Габриел бе изключително радостен, задето вече не е най-младият в екипа. Много неща бяха даденост за по-опитните колеги и сега разчиташе на Юлва да задава въпроси, без той да изглежда като аматьор.

— Между последния път, когато е видяна, и момента на намирането ѝ — уточни началникът на отдела.

— Много време ли отнема пътят от Санвика до Свартшьон?

— Не повече от два часа — отвърна Анете.

— В колата ли са я държали? — попита Юлва. — Повече от денонощие?

— Ще обсъдим това след малко. — Мунк отново даде думата на Анете.