Момчето в снега полностью

Срещнаха се във факултета по джаз в Тронхайм. Най-добрата школа за млади музиканти от неговия калибър. Влезе от първия опит. Колко саксофонисти се бяха явявали? Много. Невъобразимо много. А кого приеха веднага? Мина три изпита леко, безгрижно, журито го аплодира на крака. Него. Курт Ванг. Върлинестото, срамежливо момче от квартал „Манглерю“ в Осло, където момчетата са момчета само ако играят хокей. Мамка му, би трябвало да е изтъкан от самоувереност. Да не му пука за някаква джаз певица, наполовина шведка. В Тронхайм има много като нея — очарователни, изключително талантливи пеещи момичета. Но не: щом Нина Вилкинс си отвори устата за първи път, коленете му омекнаха като желе и оттогава се чувстваше като кученце. Не, за бога, не бива да се сравнява с куче, сам си е господар, макар и леко слабохарактерен. Не е в състояние да мисли трезво.

Тя предложи да се преместят в Осло, цялата група, и той кимна и каза „да“.

Макар в Тронхайм да се чувстваше прекрасно. Апартамент в квартал „Мьоленберг“. Кафене „Девет музи“. Бар „Антиквариатът“. Ресторант „Рамп“… Неимоверно хубав град. Със страхотно вдъхновяваща джаз сцена.

Тя предложи да заменят Мюле с друг барабанист, португалец — дори не бе чувал за него. Да, разбира се, Нина, щом искаш така.

Макар с Мюле винаги да бяха свирили рамо до рамо — бяха като близнаци, импровизираха заедно, сякаш са две глави на едно и също тяло.

Тя предложи по-често да свири на сопранов саксофон, да остави малко тенора, да се качи една октава по-високо, да извадим по-светъл, по-крехък звук, френетично като Джон Колтрейн в края на Майлс Дейвисовия му период. Определено. Разбира се, Нина. Ще свири на сопран, естествено, всъщност и той така си го е представял винаги, нали?

Не, това бе желание на майка му. Слушаше Ян Гирбарек на грамофона във всекидневната в „Манглерю“. Самият той предпочиташе богатата звучност на тенора.

По дяволите, налагаше се да се вземе в ръце. Не можеше да продължава така. Квартет „Нина Вилкинс“. Нина. Нина. Нина. Гласът ѝ отекваше в главата му, където и да се намираше.

Особено след като португалецът пристигна в Осло. Новият барабанист. Беше несъмнено добър, не в това се състоеше проблемът. Беше техничен. Свиреше меко. Целият беше ритъм, но нима бе по-добър от Мюле? Не, Курт Ванг не споделяше това мнение. Какъв глупак беше, по дяволите. Трябваше отдавна да го предусети. Нина и португалецът. Вкопчени един в друг на дивана. Страстни целувки по време на репетициите. Ръка за ръка на път към джаз клуб „Бло“.

Трябваше да сложи край. Да тропне с крак. Трябваше, естествено. Ако е мъж. Но как би могъл, по дяволите?

Този глас.

Господи, какъв глас!

Като мед и шкурка.

Като посвещение в тайна.

Затова просто си остана такъв.

Глупак.

Квартет „Нина Вилкинс“.

За щастие им потръгна. На миналогодишния фестивал „Воса джаз“. Свириха на една от по-малките сцени, но получиха най-добрите отзиви. Феновете пощуряха. Последва „Конгсбергджазен“. Същото нещо. Беше пълно. Хората се биеха за билети. Мислеха да изсвирят само две серии, но публиката не ги пусна да слязат от сцената. Абсолютен екстаз. Плюеше кръв, в продължение на много дни не си чувстваше устните, но си заслужаваше. Естествено. А сега щяха да свирят в Молде. Черешката на тортата. И то не в някой от малките клубове, не, в самата катедрала на Молде. Ако майка му беше жива, щеше да бъде страшно горда.

— Днес изобщо не ми върви — измърмори Нина и се отдалечи от микрофона.

Хвана се за гърлото и погледна крадешком към барабаните, откъдето ѝ кимнаха съчувствено.

Пак.

Случваше се все по-често и той не беше доволен.

Били Холидей го прави.

Чарли Паркър.

Колтрейн.

Майлс.

Що за аргумент е това?

— Не е като да се боцкаме, Курт. Какво ти става, по дяволите?

Слаба доза или не.

Инжекция или лула.

Да, беше влюбен.

Да, тя имаше ангелски глас.

Не, мамка му.

Дори не издържаше да стои в помещението. Винаги излизаше навън на улицата, когато започваха. Отново се появяваха разсеяните погледи, далечните усмивки. И не свиреха по-добре, макар да си го въобразяваха. Просто се чувстваха по-добре, само това — хероинът и музиката нямат нищо общо, за бога. Гласът ѝ му харесваше много повече, когато не беше друсана. Ами португалецът? Дори не му се мислеше. Винаги изоставаше с половин такт.

Или избързваше с четвърт.

Не, вече няма сили.

След Молде.

Бяха хит, но стига вече.

Имаше си други проекти.

Много при това.