— В смисъл — продължи той, — възможно е да изглеждат еднакво, но да са двама души. Ами ако чертите, които, както отбеляза ти, трудно се прикриват — очи и нос — просто са сходни?
Усети как лицето му пламва, когато Мунк отново извърна поглед към Миа.
— Всъщност — идеята не е глупава — отсъди тя накрая. — Добро хрумване, Габриел.
— Братя… — промълви началникът на отдела.
Шефовете току-що бяха гледали рисунките и явно не им бе останало време да ги обсъдят.
— А клипът? — обади се сега Къри. — Вярно ли е?
— Кое?
— Наистина ли се вижда цялото убийство при лагера „Скар“? Между другото, как така са го заснели? Там е напълно безлюдно. Откъде са знаели, че ще се случи нещо? Да не би да са ги информирали предварително?
Мунк погледна Анете.
— Оправдават се с безопасността на източниците си — обясни раздразнено тя. — Разговарях обаче с някои наши адвокати. Непонятно ми е как това се приема за аргумент, особено за този случай, но така или иначе ще отнеме известно време да се разберем.
— Отнесено ли е до съда? — попита Грьонли.
— Бихме могли да опитаме. — Анете вдигна поглед към началника на отдела. — При всички положения няма да стане веднага.
— Нищо не ни подсказва, че са знаели предварително — поде началникът на отдела. — Познавам Грюнг. Сериозен тип. Свестен човек. Никога не бих допуснал да се е съгласил с нещо подобно. В никакъв случай. Ако са знаели нещо предварително, щяха да ни информират.
— Ами онзи журналист? — обади се Къри. — Ерик Рьонинг. Не беше ли някакъв самохвалко? Фукльо. Нима може да му се има доверие за нещо?
— Както разбрахте, полагаме всички усилия да научим какъв е произходът на записа — продължи началникът. — Дотогава да сме благодарни, че ни е паднал, колкото и ужасно да звучи. Кога сме имали възможност да се доберем до подробности за подобно престъпление? По този начин се превръщаме в невидими наблюдатели.
— Какво чакаме — разпери ръце Къри.
Явно беше под влияние на нещо, защото леко фъфлеше.
— Съвършено различен вид. — Мунк погледна екрана. — Исках да ви ги покажа, защото този път се вижда.
— На видеозаписа ли? — възкликна Юлва.
— Да, обаче сега…
— Само не казвай, че се подвизава с различна външност — въздъхна нетърпеливо Къри и без да подозира, попадна точно в целта.
Началникът на отдела погледна Миа, после и Анете.
— Сериозно ли? — изуми се Къри. — Имаме и трети човек ли?!
— Качеството не е супер — измърмори Мунк. — Камерата е доста далече и записът е зърнист, но се вижда, върши работа. Автомобилът се задава. Рюбен Иваршен седи на задната седалка. Все още не виждаме лицето на шофьора. Иваршен слиза от колата и веднага започва да се съблича. Пъха дрехите си в торбичка и за момент остава гол на паркинга. После си обува банския и застава зад колата. И тогава…
— Извършителят взема торбата, слага я пред колата и в този момент го виждаме — допълни Голи.
— И? — не се стърпя булдогът.
— Трето лице — обяви сериозно Мунк. — Този път е с брада.
— Не е възможно да са трима братя, нали? — заекна Къри. — Явно е някакъв, знам ли, маскараден тип. Защо просто не пуснеш записа?
— По дяволите — изруга Миа, която витаеше някъде.
— Какво има? — обади се Мунк.
— Ще ми направиш ли скрийншот? — Тя се обърна оживено към Лудвиг Грьонли.
— На кое?
— На лицето от записа.
— Разбира се. Сега ли?
— Да — навлече си якето Миа.
— Естествено — съгласи се Грьонли.
— Трябва да проверя нещо — смотолеви тя и излезе от залата, следвайки побелелия инспектор.
Миа се зададе с бърза крачка по площада. Сюсане Хвал вече стоеше на стълбите пред Националния театър между статуите на Бьорнстерне Бьорнсон и Хенрик Ибсен. Под палтото си усети леко, неопределено стягане. Естествено, радваше се да я види отново. Бяха приятелки отдавна, от Осгорщран. Ала Сюсане открай време имаше чувството, че отношенията им се подчиняват на правилата на Миа. В продължение на месеци се опитваше да се свърже с нея, но тя не ѝ отговаряше. Миа Крюгер. Следователка в отдела за убийства. Приятелката ѝ явно винаги имаше по-важна работа.
Обади ѝ се съвсем неочаквано.
Навярно е глупаво, че е такава. Винаги се съгласява с всичко, с всички, дори да не е взаимно. Какво от това? Очевидно беше важно.
— Здравей, Сюсане — прегърна я силно Миа. — Не ти отговорих, извинявай, но знаеш как е.
— Не се тревожи — усмихна се Сюсане. — Всичко наред ли е при теб?
Миа изглеждаше чудесно. При последната им среща приличаше на призрак. Беше слаба, изтощена; скелет на път да се пречупи. Сега видът ѝ бе съвсем друг. Беше себе си. Почти като едно време.
— Добре съм — кратко я осведоми Миа. — Стана ли?
— Кое?
— Успя ли да се уговориш с него?
— Няколко са — уведоми я усмихнатата Сюсане. — Но се уговорих с един от тях. Толкова ли е спешно?
— Работим по важен случай — смотолеви Миа, оглеждайки стълбите. — Трябва да потвърдя конкретно подозрение. Или да го опровергая. Вътре ли е?
