Момчето в снега полностью

Тъкмо бяха гримирали Ерик Рьонинг: намираше външността си за странна, но и преди го бяха канили в телевизията и знаеше какъв е редът. Под прожекторите в студиото ще изглежда по-добре. Преди малко повече от половин час влезе в сградата на „Те Ве 2“ на улица „Карл Юхан“, където го приветстваха като герой, ако може да се каже така. Телефонът му не спря да звъни, откакто се бе разчуло за записа от лагера „Скар“. Обсъди с Грюнг дали да не говори само пред „Афтенпостен“, ала двамата изразиха единодушно мнението, че вестникът ще спечели още повече внимание, ако и други медии интервюират Ерик, а и той, естествено, не възразяваше. Освен че даде интервюта за пресата, участва в журналното предаване на телевизия „Ен Ер Ко“ от 18 ч., а сега се съгласи да влезе в ролята на експертен коментатор за новинарския канал на „Те Ве 2“. Вратите пред него бяха отворени. По коридорите му отправяха усмивки. Ръце се протягаха към него, копнеещи да се здрависат.

Заповядайте, Ерик.

Боже, каква сензация!

Как го постигнахте?

Радваме се, не успяхте да дойдете!

Какво ще кажете за едно питие довечера?

— Готови ли сте?

В помещението надникна млада, елегантно облечена жена със слушалки на врата и впери в него любопитен, ласкав поглед.

— Готов съм — кимна Ерик.

— Чудесно — усмихна му се продуцентката. — След малко ще излъчим рекламния блок, след това сте вие.

— Идвам, само да мина през стаичката за момченца — смигна ѝ Рьонинг и се надигна от стола в гримьорната.

Жената със слушалките се изкикоти.

— Да не избягате.

— Ще се постарая да устоя на изкушението — усмихна се той и влезе в тоалетната.

Ми-ми-ми-ми

Мо-мо-мо-мо

Ки-ка-ко-ка-ки-ко

Врр-брр-врр-брр-врр

Прочисти си гласа, както го бяха учили през годината, прекарана във Висшето народно училище по музика и театър в Румерике, когато възнамеряваше да става актьор, и се огледа. Беше заложил на тежката артилерия. Избра тъмносиния костюм, ушит по поръчка в „Букс Брадърс“ в „Манхатън“. Всъщност, леко му бе отеснял — не тренираше достатъчно — но въпреки това изглеждаше чудесно. Семпла червена вратовръзка „Армани“ и обувки на „Салваторе Ферагамо“. Провери дали няма останала храна между зъбите, изплакна пръсти и се върна в гримьорната. Отново видя отражението си в голямото огледало: високопоставен държавник — така изглеждаше. Може би от това би излязло нещо? Депутатът Ерик Рьонинг. Министърът на външните работи Ерик Рьонинг. Засмя се и приглади с ръка косата си, та перчемът му да стои наляво. Така му харесваше — твърдо и гладко. Проклетите му колеги се мислят за артисти и затова косите им стърчат във всички посоки и отгоре на всичко се явяват в офиса по сандали „Крокс“, моля ви се. Премиерът Ерик Рьонинг. Прокара ръка по червената вратовръзка и леко пристегна възела. Червена вратовръзка. Такава носят консерваторите винаги когато искат да ги възприемат като човеколюбиви и благонадеждни хора, като хора със сърце. Известно време Рьонинг излиза за кратко с една стилистка, работеща в пиар агенция, и нейната задача се състоеше именно в това: да придаде човечен вид на идиотите. Да се харесват на телевизионните зрители. Нали там е работата?

— Включваме се след рекламите. Готов ли сте?

— Винаги съм готов. — Рьонинг отново намигна и последва жената към студиото.

Кимна на водещите и се настани на посочения му стол. Студиото беше малко. Почти колкото неговия хол. Винаги се изумяваше колко различна е телевизията отвътре.

— Проверка на микрофоните — обяви млад мъж, също със слушалки.

Ерик Рьонинг преброи „едно — две“ и насреща му вдигнаха палец.

— Двайсет секунди — оповести продуцентката.

Рьонинг се обърна към водещата, която му отвърна с усмивка.

Как ѝ беше името?

Мосфюр?

Мосберг?

Вероника Мосберг, да, така се казваше. Беше я срещал по разни коктейли и тя все го заглеждаше, но сега бе различно.

— Десет секунди — вдигна ръка продуцентката.

— Пет — отброяваше с пръсти.

Свиваше ги един по един в юмрук. Тишина. Рекламите свършваха. Шапката на предаването бе грандиозна и колоритна. Продуцентката направи знак на Мосберг.

— Здравейте отново — обърна се към зрителите красивата водеща. — В студиото ни е Ерик Рьонинг от „Афтенпостен“. Журналистът, който успя да заснеме ужасяващото произшествие от тази сутрин. Но нека първо обобщим за новите ни зрители. Рогер?

Рьонинг си прочисти гърлото и отпи глътка вода. Рогер. Дребосък с червендалеста физиономия. Преди няколко месеца бяха играли заедно покер и Ерик никак не го бе харесал.

— Върлува ли сериен убиец из Осло? — подхвана сериозно, леко театрално Рогер. — Този въпрос вълнува цяла Норвегия, след като трета жертва бе открита сутринта в багажник в долината Маридален. Ларш Елингсен с подробностите.