Момчето в снега полностью

— Няма ли първо да пием кафе? Или да обядваме? В момента там текат няколко срещи. „Преображението“ на Кафка. Поставя го Гисли Йорн Гардаршон, исландецът. Миналата година залата се пръскаше по шевовете и тази есен пак ще го играят на голяма сцена.

— Ще го отложим — отвърна отнесено приятелката ѝ. — Не съм гладна. Наистина ли умее всичко това?

— Кое?

Миа посочи лицето си.

— Маски, промяна на външността, такива работи…

— О, да — усмихна се Сюсане, прикривайки разочарованието си. — Тук всички повече или по-малко владеят това изкуство.

Поведе я нагоре по стълбите.

— Съгласен ли е да съдейства на полицията? — попита Миа, когато наближиха ателието за костюми.

— Едва успях да разговарям с него. — Сюсане протегна ръка към вратата. — Ако ми беше дала малко повече време…

— Не бива да споделя с никого какво съм му показала — прекъсна я приятелката ѝ. — Ясно ли е? Нито пък ти.

— Естествено.

Сюсане отвори вратата. Седнал до писалище в дъното, Ишмаел надигна глава при влизането им.

— Миа Крюгер — понечи да го представи Сюсане. — Това е…

— Ишмаел Малик — взе думата младият костюмиер.

Не успя да скрие, че отлично знае коя е. Неизменно се получаваше така. Миа Крюгер. Инспекторката от отдел „Убийства“. Звездата. Сюсане винаги ревнуваше леко. Впрочем не, не изпитваше точно ревност — гордееше се с приятелката си, но честно казано, усещаше и известна завист.

— Здравей, Ишмаел — поздрави Миа, вадейки нещо от чантата си. — Извинявай, задето се обръщам към теб без предупреждение, но се налага да ти покажа нещо. Става ли?

— Разбира се — усмихна се младият норвежец от афганистански произход и разчисти място на бюрото си. — С радост ще помогна. За какво става въпрос?

— За това.

Тя нареди пред него три листа: две рисунки и една снимка.

Сюсане не беше глупава. Досети се, естествено, за връзката с онова, за което говореше цяла Норвегия. Обсъждаха го навсякъде и по всяко време, по която и програма да пусне. Гледа пресконференцията. Русокосата прокурорка се стараеше винаги да отклонява въпросите и се опитваше да изглежда спокойна. Няма причина за безпокойство. Въпреки това всички в театъра, а и познатите ѝ извън него, се озъртаха тревожно. Сериен убиец на свобода в Осло? Днес ѝ се обади даже майка ѝ. Няма ли да се прибереш в Осгорщран, Сюсане? Сигурна ли си?

— Какво е това?

— Ще си остане между нас, нали? — сложи ръка на рамото му Миа.

Ишмаел кимна. Все още я гледаше, сякаш не му се вярваше да е тя.

— Един и същи човек ли е? — попита направо полицайката.

— Трудно е да се каже. — Ишмаел изучаваше оставените върху бюрото изображения. — Това са рисунки, тъй че…

Вдигна снимката и я разгледа на светлината.

— Перчемът — посочи Миа. — И както виждаш, на тази е с брада, а на другата — с очила. Лесно ли се постига? Имам предвид да промениш до такава степен външността си.

— Както споменах — Ишмаел остави снимката, — няма как да преценя само от рисунките, но според мен не би било проблем.

— Значи не е невъзможно?

— Да се промени нечий облик ли? Не, определено не. Възможно е да е същият човек, ако това ме питате.

— Питахме се дали не са различни хора.

— Така ли? — страните на Ишмаел пламтяха. — И това не е изключено, разбира се, но според мен не са.

— Сигурен ли си?

— Възможно е да не съм прав — отвърна той. — Но тук има сходство в структурата.

— Така ли мислиш? Носа ли имаш предвид?

— Не, не — разпали се младежът — Всичко това се променя. Нос, чело, уши, брадичка — мога само за няколко часа да те превърна в дебел възрастен мъж. Гледайте очите.

— Виж ти!

— Да, погледнете тук. Не е възможно очите да се променят.

— Значи, според теб е един и същи човек.

— Ще повторя…

— Като оставим настрана факта, че това са само рисунки, разбрах.

Леко разочарование отново обхвана Сюсане. От толкова дълго време се опитваше да се свърже с Миа. Нямаше конкретен повод, просто да се видят.

Потисна го и се усмихна. Напразно, естествено, никой не забелязваше присъствието ѝ.

— Значи за теб човекът е един и същ — повтори Миа.

Ишмаел се вгледа за пореден път в изображенията.

— Така мисля, да. Погледнете тук. Линиите. Ето тук. Ако художникът или онзи, който му е дал указания какво да нарисува, го е предал правилно, тези черти се скриват трудно.

Сюсане потърси телефона в джоба си, за да има с какво да се занимава.

— Много благодаря, Ишмаел. Това ли е всичко?

— Да, моля. — На ъгълчетата на устните му се изписа смутена усмивка.

— Златна си, Сюсане.

Отново излязоха навън. Миа я прегърна набързо и вдигна ципа на якето си.

— За теб винаги. Да се видим за обяд или на по питие някоя вечер.

— Разбира се. Ще ти се обадя. — Целуна я по бузата, спусна се надолу по стълбите и се изгуби в тълпата пред „Спикерсюпа“.