— Млада жена? — повтори учудено Миа, хвърляйки бегъл поглед към Къри.
— Да, денят беше хубав — продължи с усмивка Ланге. — Приятно е да ти оценяват труда. Изработена е на ръка до най-малкия детайл.
— Нямате ли случайно охранителна камера?
— За да ме наблюдава големият брат ли? Не, благодаря.
— Ами… списък с имейли или нещо подобно? Не записахте ли името ѝ? — поинтересува се Къри.
— Списък с имейли ли? — изсумтя Ланге. — Посегателство над покоя и личния живот. Наясно ли сте колко много знаят големите компании за вас? Big data. Да не би според вас телефонният ви номер или имейл адресът ви да им трябват, за да ви помогнат с нещо? За по-кратък работен ден или за по-висока заплата? О, не: купувай и пак купувай. Нямам списък с имейли, естествено. Обаче имам бурканче и който иска може да пусне няколко крони за едно училище в Руанда. С приятелката ми сме му спонсори. Да имате някоя дребна пара за най-нуждаещите се?
Къри погледна наполовина празния буркан, поднесен му от Ланге, и най-накрая измъкна с нежелание една петдесетачка от джоба на панталона си.
— Можете ли да ни кажете още нещо за момичето? — попита Миа.
— Хм… — подхвана Ланге. — Както споменах, беше много симпатична. На двайсет и няколко, слаба, с дълга коса, зелен каскет. Дрехите ѝ бяха малко дрипав шик, както биха се изразили в квартал „Фрогнер“.
Усмихна се иронично и посочи с пръст елека си.
— Но нямате име или адрес?
— Големият брат — натърти Ланге, поклащайки глава. — Не бих си го и помислил.
— Бихте ли ни звъннали, ако се появи пак? — Миа извади от джоба си визитна картичка.
— Непременно. Сигурни ли сте, че не искате нищо? Имам превъзходен чай „Дарджилинг“ и мед, доставен направо от алтернативния квартал „Свартламон“ в Тронхайм. Натурални продукти. Приятно е да се загрееш, когато пролетта не иска да дойде.
Брадатият мъж се взря в мъгливия градски пейзаж навън.
— Природата си отмъщава. Скоро всички ще се вкочаним. Така ни се пише!
— Имате ли нещо против да пратим художник?
— Художник ли? Портрет ли ще ми правите? — смигна брадатият хипар.
— Ще скицира купувачката на кукленската къща.
— Разбрах. На двайсет и няколко, дълга руса коса, зелен каскет, но го пратете. Тук съм. Или наблизо.
— Чудесно. Благодарим ви за помощта. Обадете ни се, ако се сетите за нещо.
Миа излезе от магазинчето след Къри. За момент се спря на влажния тротоар.
— Там, там и там — посочи.
— Какво? — не схвана Къри.
— Камери. Ще се погрижиш ли?
— Аз ли?
— Да.
— А ти къде отиваш?
— Да проверя нещо. Наред ли са нещата впрочем?
— С кое?
— С теб.
— Да, да, не се притеснявай — прокашля се якият булдог, изплю тютюна и лапна нова доза.
— Ще си хвана такси. Ще се видим в участъка.
— Чудесно — съгласи се Миа, сядайки зад волана.
Габриел Мьорк се чудеше какво да прави с огромното количество информация, която свали на макбука си. Неочаквано в кабинета му надникна Юлва.
— Голяма олелия.
— Моля?
— Целият отдел пътува насам.
— Защо?
— Някакъв журналист от „Афтенпостен“ е заснел цялото убийство.
— Какво? Кое убийство?
— Рюбен Иваршен.
— Майтапиш ли се? Как е възможно?
— Не питай мен — подвикна Юлва и се загуби по коридора.
— Добре. Като начало… — обърна се Мунк към събралите се в залата за съвещания. — Тъкмо получихме скиците на младежа, видян в хотел „Лунгрен“ и във фирмата за почистване.
— Карл Йоверлан ли? — обади се Къри.
Мунк кимна.
— Според мен, преди да видим записа — продължи той, когато екранът зад него най-сетне проработи, — е важно да ги разгледаме.
Появиха се два фоторобота. Шепот изпълни помещението.
— Не е същият човек — смая се Юлва.
Габриел си помисли същото. Портретите бяха съвършено различни. Мъжът вляво беше късо подстриган. Мъжът вдясно имаше прическа а ла „Бийтълс“ с перчем и в добавка — очила.
— Да не би да търсим двама души? — обади се Къри. — Сигурно действат заедно.
— Нещо ми подсказва, че ни заблуждава — намеси се Миа, облегната на стената.
— Защо? — полюбопитства Юлва.
— Погледни там — посочи Миа. — Очите. Еднакво големи са. Носът е съвсем същият. Брадичката — почти еднаква. Тези черти трудно се прикриват — обърна се и към останалите.
— Значи се дегизира — предположи Голи.
— Така смятам — отвърна кратко Миа.
— Наистина ли? — възкликна Къри.
— Според мен Миа е права — намеси се Мунк. — Затова и не успяхме да го идентифицираме от различните записи.
— Променя външността си.
— Ако наистина става дума за един и същ човек — Мунк погледна екрана, — имаме основание да приемем тази хипотеза. А ако лицето му е толкова неузнаваемо, кой знае как още се представя. Сега-засега…
— Всичко е за отвличане на вниманието — прекъсна го Миа. — Замърсяване на местопрестъплението. Неверен адрес. Очевидно иска да ни разиграва, да разхищаваме ресурси.
— Докато той изпълнява следващия си ход ли? — пак се намеси Голи.
— Възможно е.
Отново се разнесе приглушен шепот.
— Значи очакваме още жертви? — отбеляза с безпокойство Юлва.
— Вижте — взе думата Мунк. — Не знаем нищо. Това е само теория, но си заслужава да го имаме предвид.
— Ами ако са роднини? — колебливо се обади Габриел.
Рядко вземаше думата на тези събрания, но не се въздържа.
Мунк погледна Миа.
